Световната банка: Бедните страни ще бъдат най-силно засегнати от кризата 

 
Бедните страни ще бъдат „най-силно засегнати, особено тези, които вече бяха силно задлъжнели преди кризата“, каза Дейвид Малпас, шеф на Световната банка. 

Ръководителите на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) в петък подчертаха необходимостта от предоставяне на облекчение на дълга на по-бедните страни, засегнати от пандемията на коронавирус, и заявиха, че официалните двустранни кредитори ще трябва да играят основна роля. 

МВФ и Световната банка стартираха спешни програми за предлагане на безвъзмездни средства и заеми на страните-членки, със сериозен акцент върху развиващите се страни и развиващите се пазари, някои от които вече са в затруднение с дълговете. Те също така призоваха официалните двустранни кредитори да предоставят незабавно облекчение на дълга на най-бедните държави в света. 

"По-бедните страни ще бъдат изложени на най-тежките удари, особено тези, които вече бяха силно задлъжнели преди кризата", заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас пред Международната валутна и финансова комисия, ръководния комитет на МВФ. 

"Много държави ще се нуждаят от облекчение на дълга. Това е единственият начин те да съсредоточат всякакви нови ресурси за борба с пандемията и нейните икономически и социални последици", каза той. 

Малпас заяви, че банката провежда спешни операции в 60 държави и съветът й обмисля първите 25 проекта на стойност близо 2 милиарда долара в рамките на бързи действия от 14 милиарда долара за подпомагане на финансирането на незабавни нужди в здравеопазването. 

Световната банка също работи с 35 държави за пренасочване на съществуващи ресурси за справяне с пандемията, като почти 1 млрд. долара от тези проекти вече са одобрени. Като цяло банката планира да изразходва 160 млрд. долара през следващите 15 месеца, каза Малпас. 

Малпас заяви, че МВФ и Световната банка ще представят съвместен план за облекчаване на дълга на виртуалните пролетни срещи на институцията през април, но не посочи подробности. 

Най-бедните страни са изправени пред официални двустранни плащания по обслужване на дълга в размер на 14 милиарда долара през 2020 г., включително плащания на лихви и амортизация, каза Малпас 

По-малко от 4 милиарда долара от тези 14 милиарда долара се дължат на САЩ и други членове на Парижкия клуб. Китай, основен кредитор, не е член на Парижкия клуб - неформална група от страни-кредитори, работещи за решаване на проблемите с плащанията, с които се сблъскват нациите на длъжниците. 

Предвид големия дял на дълга, държан от официалните двустранни кредитори, Maлпас заяви, че е изключително важно да се гарантира тяхното "широко и справедливо участие" в справянето с кризата. 

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че половината от страните с ниски доходи вече са в „бедствие с голям дълг“ и много ще зависи как ще действат официалните кредитори. 

Тя каза, че вече има дискусии между 20-те най-големи икономики в света, Г20, и в Парижкия клуб. Но тя отбеляза, че ще има роля и за частните кредитори, както беше по време на световната финансова криза през 2008-2009 г. 

„Колкото по-рано го направим, толкова по-добре“, каза Георгиева. „По същия начин, по който фондът по време на световната финансова криза събра както официални кредитори, така и частни кредитори, за да намери добър път през драматична криза, ние трябва да го направим и този път. ”