Средната класа на Азия и Източна Европа свикна с капитализма

Може ли нещата да се влошат пак? Наистина да се влошат - нова Голяма депресия, последвана от световна война. Катаклизъм, за който сегашните поколения са научени да мислят, че принадлежи само на учебниците по история, пише колумнистът на FT Гидеон Рахман.

В Европа цари чувство за обреченост. В свое изказване в Берлин в понеделник вечерта полският външен министър Радослав Сикорски предупреди: “Ние сме застанали на ръба на пропаст”. Президентът на Франция Никола Саркози заяви наскоро: “Ако еврото експлодира, Европа ще се разпадне. То е гаранция за мира в един континент, където имаше ужасни войни”.

Европейските политици често размахваха заплахата от война в подкрепа на любимия си европроект. В нормални времена малцина приемаха тези изявления насериозно. Напротив, да се говори за война изглеждаше по същество неправдоподобно на хората, израсли в проспериращата и мирна Западна Европа.

Живеем в свят, в който с всичките му възходи и падения животът е все по-стабилен по-добър. Нацизмът беше победен, диктатурите в Испания, Португалия и Гърция паднаха, съветската империя се разпадна, приключи апартейдът в Южна Африка. Мирът и просперитетът се превърнаха в норма на Запад. И е лесно да се забрави, че те ни отличават от останалата част на света.

В един от своите трудове китайският професор Ян Ксутонг пише: “По време на културната революция ние често се виждахме хора, пребити до смърт, така станахме донякъде имунизирани срещу нея”. Въпреки това през последните 30 години надеждата за мир, просперитет и комфорт се разпространи отвъд привилегированите предели на Запада.

Глобализацията направи света да изглежда като по-безопасно и по-хомогенна място - тъй като новата средна класа на Азия и Източна Европа прегърна удобствата и ценностите на капитализма.

Световният мир, който по време на студената война се дължеше само на ядрените оръжия, сега идва с международната търговия и общата прегръдка на консуматорството. Но след колапса на Lehman Brothers през 2008 г. ние открихме, че нещата определено може да се влошат. Въпросът е колко точно могат да се влошат?

Рискът от тежката икономическа криза в Европа е голям. Заплахите за платежоспособността на отделни страни и опасността от разпадане на единната европейска валута нарастват, а заедно с тях произтичащите заплахи от срив на банките, дълбока рецесия и масова безработица. Това наистина би било модерен вариант на Голямата депресия.

Европейският съюз, взет като цяло, е най-голямата икономика в света, така че икономическият хаос тук неизбежно ще има глобални последици.

Урокът на 1930 г. е, че една глобална депресия ще отслаби демокрацията, ще доведе до появата на радикални нови политически сили и ще повиши риска от международен конфликт. Една модерна версия на станалото през 30-те години на миналия век ще доведе ново поколение от политици - националисти на власт в Европа, на фона на икономически хаос и разпадане на Европейския съюз.

Напрежението ще се пренесе и извън Европа, тъй като глобалната икономическа ситуация ще се влоши. Балансът на силите в Азия ще се измести още по-бързо с възхода на Китай и все по-слабата Америка. В Китай, както и в Америка, икономическата криза ще даде сила на националистическите и протекционистки сили.

Тези сценарии не са неправдоподобни. Те бяха такива само преди няколко месеца. И все пак има три основни причини, поради които подобно развитие ще бъде избегнато.

Първо, политиците са наясно с историята и това ще им помогне да не повторят същите грешки. Китай поддържа акцента върху необходимостта от “мирен възход” и откровено се плаши да не последва опита на имперска Япония.

Второ, 66-те години на мир между основните сили в развитите страни от 1945 г. насам реално отразяват напредъка на цивилизацията, а не са само цикъл в световната история. В последната си книга “По-добрите ангели на нашата природа” Стивън Пинкър от Харвардския университет твърди, че човечеството става все по-малко войнствено и че “днес ние може би живеем в най-миролюбивата ера в човешката история”.

И накрая - развитият свят в момента има много по-голямо благосъстояние, отколкото през 30-те години на XX век. Икономическата катастрофа може да изтрие спестяванията на хората, да им отнеме работните места, но за тях е по-малко вероятно да изпаднат в пълна нищета.

Латвийската икономика се сви с 18% през 2009 г., но после се върна към растеж. В Испания безработицата вече е над 22% и над 45% за младите хора. И все пак умерена дясноцентристка партия спечели изборите този месец.

Така че, въпреки риска от тежка икономическа криза, светът вероятно ще избегне повторение на катаклизмите от миналия век.