Според "Таймс" българските медии се борят за независимост

Европейската комисия се ангажира да наблюдава отблизо свободата на медиите в България, където враждуващи политически и бизнес групи установиха контрол върху водещите медии и ги използват, за да защитават техните интереси, съобщава в. "Ню Йорк Таймс".

Еврокомисарката по телекомуникациите Нели Крус, която отговоря за медийната политика и медийната регулация в Европейската комисия, заяви, че е поискала да се срещне с основните играчи при посещението си в София през септември за конференция за шороколентовия интернет.

Крус съобщи в имейл, че е получила все повече сигнали за намаляване на свободата на новинарските медии в България. "Прочетох също така за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това е тревожно", допълни Крус.

Един от примерите е българската журналистка Лидия Павлова, която пише за организираната престъпност в ежедневника "Струма". Тя е получила редица заплахи за живота си. През май колата на сина й е подпалена в югозападния град Дупница, където тя живее със семейството си.

Европейската асоциация на издателите на вестници също обяви, че планира да разследва твърденията за ограничаване на свободата на медиите в България, заяви Франсин Кънингам, изпълнителен директор на организацията. Повече от две десетилетия след падането на комунизма България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., не успява да изгради силни и независими новинарски медии. "Репортери без граници", организация, защитаваща свободата на медиите в цял свят, постави България на 80-то място в последния си индекс за свободата на медиите в света, оставяйки я на последно място сред държавите членки на ЕС. Страната върви непрекъснато надолу в класацията от 2006 г., когато беше поставена на 35-то място.

Макар законите на страната да предоставят защита за свободата на медиите, Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) обрисува друга картина в доклад, публикуван през април. "Придържането към бизнес интересите на собствениците на медиите и заглушаването на всяка информация, която може да се възприеме като вредна, се приема широко от повечето репортери като начин за правене на журналистика", се казваше в доклада.

Когато представител на SEEMO посетили София през април, български издатели и журналисти заявили, че бизнес и политически интереси определяли какво могат да пишат журналистите и как да отразяват определени теми и публични фигури.

Оливер Вуйович, бивш журналист и генерален секретар на SEEMO, заяви, че участието на медийни групи в политиката или в бизнеса е хлъзгав наклон, тъй като собствениците превръщат холдингите си "в промоционални инструменти". "Собствениците на медии са също така активни в някои други видове бизнес и това може да стане опасно", допълни той. Вуйович определи положението като "открита война", която подкопава демократичното развитие на България.

Медийни наблюдатели твърдят, че България трябва да вземе мерки, за да направи собствеността на медиите по-прозрачна. Много медии трудно оцеляват на малкия пазар, в който парите за реклама често са оскъдни. Тези трудни условия не позволяват появата на силни конкуренти, които да държат под око намесата на политиката и бизнеса. Освен това много от журналистите в страната нямат достатъчно добро образование.

Две групи, които държат основни дялове в националните медии са Нова българска медийна група, контролирана от Ирена Кръстева, бивша директорка на държавната лотария, чийто син Делян Пеевски е депутат. От септември 2007 г. компанията придоби пет вестника и една телевизия.

Другият основен играч се появи в края на 2010 г-, когато германската прес група ВАЦ продаде двата масови ежедневника "Труд" и "24 часа" на консорциум с участието на Огнян Донев, собственик и изпълнителен директор на "Софарма", най-голямата фармацевтична компания в България, Любомир Павлов, бивш банкер, и Христо Грозев, бизнесмен и медиен консултант.

Нова българска медийна група публикува поредица материали тази година за високите цени на лекарствата, произвеждани от компанията на Донев. "Труд" и "24 часа" отвърнаха на удара, като обвиниха Кръстева в нечестни практики. Същия месец българската прокуратура повдигна обвинение срещу Павлов за пране на пари и документни измами, и за пране на пари срещу Донев. Обвиненията се основаваха върху придобиването на вестниците от ВАЦ.

През юли прокуратурата повдигна обвинения срещу Павлов и Донев за други финансови измами, които не са свързани с медийния им бизнес. Те отричат да са извършвали нередности. Последната конфронтация между медийните империи избухна, когато вестниците от групата на Донев имаха проблеми с разпространението, което предизвика вълна от обвинения между двете издателски компании.

Медийният анализатор и председател на Съвета за електронни медии в България Георги Лозанов призова за нови закони за по-добра защита на журналистите, включително независимост от издателите, по-голяма прозрачност на собствеността и по-силни съюзи на журналистите. "Капиталът, който стои зад медиите, не трябва да създава съдържание", заяви Лозанов.

Според Мариус Драгомир, медиен анализатор от Лондон, нещата вероятно ще се влошат преди изборите в България догодина. "Двете медийни компании ще впрегнат всичките си усилия за изборите и това е само началото на медийна война", казва той.

^{източник: news.myvidin.com}