София - кандидат за Европейска столица на културата през 2019 година

Какво прави един град Европейска столица на културата и какво може да направи един град, за да извоюва това признание?

Новините за София, като кандидат за Европейска столица на културата, зачестиха през това лято и създадоха интерес към събитието. Изложби и проекти вече популяризират кандидатурата на града, но гражданите на столицата ни все още не са съвсем наясно какво точно е съдържанието на инициативата и от какво зависи успехът на кандидатурата. Ясно е, че в случай на успех ще тук ще идват повече туристи , но какво трябва да се направи, кой да го направи и как точно това ще стане - предстои да се разбере.

Трудно е да си представим реалностите през 2019 г., защото дотогава има много време, но истината е, че според изискванията и сроковете на процедурите по кандидатстването, времето за действие е малко. Ако искаме София да се нарича Европейска столица на културата, сега е моментът да се създадат граждански инициативи, които да подпомогнат успешната кандидатура.

Инициативата "Европейска столица на културата" е създадена през 1985 г. по идея на тогавашния министър на културата на Гърция, актрисата Мелина Меркури. Излъчена е от Съвета на министрите на ЕС. До 1999 г. се нарича „Европейски град на културата", а от 2007 г. всяка година по два града се избират за Европейска столица на културата. За една календарна година те показват най-добрите си културни традиции и постиженията на своите жители.

Целта е да се популяризира европейското културно наследство и да се улесни взаимното опознаване на гражданите в Европейския съюз. Градовете-културни столици получават социални и икономически придобивки като възстановяване на градски части, нов образ, по-добро разпознаване на града в Европа и увеличение на туристическия поток.

Проектните предложения на кандидатите се оценяват от специална комисия в състав от 13 члена. Седем от тях се избират от европейски институции: двама от Европейския парламент, двама от Съвета на ЕС, двама от Комисията и един от Комитета на регионите. Останалите шестима се номинират от държавата - членка, която ще излъчи европейска столица на културата след консултации с Комисията. Решението се обявява четири години предварително.
През тази година, 2012 г., Европейска столица на културата са градовете Марибор в Словения и Гимараеш в Португалия.

През 2019 г. Европейска столица на културата ще бъдат градове от България и Италия. София издигна кандидатурата си през 2010 г. До момента в България са излъчени кандидатурите на София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Русе, Шумен, Кюстендил, Благоевград и Бургаски регион. През 2013 г. кандидатите ще бъдат поканени да представят своите проекти в Министерството на културата. До началото на 2014 г. 8 членна комисия трябва да избере 3 града финалисти. През 2015 г. комисия от 7 експерти, посочени от Европейския съюз, и 6-ма експерти на национално ниво избират кой град ще представлява България.

Как един град се превръща в Европейска столица на културата?

Като отговори на конкретни изисквания:

Трябва да бъде създаден специален проект за Европейска столица на културата. Ежегодните и традиционните местни събития като концерти, фестивали, събори и надпявания могат да бъдат включени в програмата на града, като темите и акцентите в тях се подчинят на целите на инициативата.

Създадената културна програма трябва да продължи една календарна година, независимо от спецификата на местните условия - климатични особености, културен календар и традиции.
Програмите на двата града - столици, от двете избрани страни, се свързват чрез общи инициативи подчинени на европейските определения за сътрудничество.

Като изпълни критериите на категорията „Европейско измерение" за насърчаване и подпомагане на сътрудничеството между културните общности от страната-домакин и другите страни членки в ЕС във всеки сектор на културата, с цел творческо представяне на културното многообразие в Европа и общите елементи и характеристики на европейските култури.

Като изпълни критериите на категорията „Град и граждани" за привличане на жителите на града и околностите му в дейностите по инициативата с цел да се постигне устойчиво културно и социално развитие на града.

Това, без което една Европейска столица на културата не може, е:

Представления, концерти, изложби и експозиции на открито и закрито, обединени в целогодишна програма и подчинени на общ принцип, идея, лозунг или мото. Най-добрият резултат се постига чрез индивидуалния принос на всички културни институции в града към общата програма.

Разширяване на културните пространства: откриване на концертни и изложбени зали, театър, опера и др. В тази категория могат да се впишат и стратегически програми за обогатяване на градската среда - например разширяване на свободната от автомобили територия в централната градска част, възстановяване на обществени и частни сгради с културно-историческо значение, паметници, разширяване и обогатяване на експозициите на общоградското културно наследство.

Съпътстващи програми, свързани с културата на живот в града.

Транспортни, инфраструктурни, туристически и комуникационни услуги за улесняване на пътуването от и до града.

Създаване на специални събития за откриването и закриването на инициативата Европейска столица на културата.

Досегашни практики на градове - столици

През 2004 г. европейската културна столица Генуа покани в театралното си „Пътуване из Европа" арт формации от три държави, които участваха с представления на свои автори и на своя национален език.

През тази година, 2012 г., град Гимараеш има в програмата си проекти за разширяване на музея на малко известния Алберто Сампайо и за създаване на „Дом на паметта" , разположен в стара фабрика за пластмасови изделия - места, където гражданите се срещат, споделят и размишляват за своите корени, традиции и спомени.

Как да извоюваме признанието Европейска столица на културата?

София може да предложи европейски прочит на много от своите музейни колекции, старини и сгради и да стане домакин на културни събития с автори, изпълнители, зрители и коментатори във възможно най-широк културен спектър: музика, кино, литература, танц, театър, изобразително изкуство, нови форми на изкуство и архитектура.

В културната програма на София могат да се включат със свои експозиции Българска православна църква, Българска академия на науките, Софийски университет „Свети Климент Охридски", столичните театри, читалищата и националните архиви. Всеки от тези участници може да осмисли културното си присъствие в ден, седмица или месец, подчинено на общите изисквания и критерии на инициативата Европейска столица на културата.

София може да разкрие своите културни богатства и да представи европейското културно многообразие по впечатляващ начин и с гостоприемство за туристите от страната и чужбина, ако получи подкрепата и помощта на своите граждани.

Проект „Граждански идеи за София" на Фондация Аксес-София

^{източник: dariknews.bg}