Симеон Дянков: Станах финансов министър... в такси

24 януари 2015 10:53   4400 прочита


Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът му Симеон Дянков в един от многото разговори за кризата в Европа и отражението е върху България.

"Кризата в Европа. Поглед отвътре" е новата книга на бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Представянето и пред българска публика ще е на 3 февруари тази година. В. "24 часа" публикува екслузивни откъси от нея. Предговорът към нея е написан от премиера Бойко Борисов.

"Тази книга е поглед отвътре към кризата в Европа от юли 2009 г. до пролетта на 2013 г. Тя открехва врати към дискусиите в ЕКОФИН, анализира различните опити за преодоляване на трудностите и проследява как бяха взети някои решения или как не бяха взети други. Много от предписанията за превъзмогване на финансовите и икономически беди в ЕС така и не влязоха в употреба - или защото бяха отхвърлени като неприложими, или защото бяха твърде дръзки и не можаха да получат достатъчно политическа подкрепа....

Отделям място и на участието ми в правителството на България и на мерките, които предприехме, за да опазим страната от опустошителната буря наоколо - докато междувременно воювах за оцеляване в българската политическа центрофуга", казва авторът за нея.

Предговор към книгата е написал премиерът Бойко Борисов. Ето го

Тази книга излезе в Европа през лятото на 2014 г., когато Комисията на Жозе Мануел Барозу вече приключваше мандата си след петгодишни усилия да стабилизира Европа. През същото лято оставка подаде и правителството на Пламен Орешарски у нас. Макар да не знаех какви ще бъдат резултатите от предстоящите предсрочни избори, разбирах, че след тази една загубена година, на България предстоят трудни времена, за да си върне стабилността. В първия си мандат управлявахме в най-тежката финансова и икономическа криза в Европа и се справихме отлично. В тези трудни времена направихме най-доброто за България и я спасихме от финансовата разруха, в която попаднаха други европейски страни. В книгата си Симеон Дянков описва през какво минахме и как успяхме с цената на големи лишения и натрупването на много публични негативи да запазим стабилността на страната. Преди четири години беше лесно да ни критикуват заради политиката на финансови ограничения и прокарването на непопулярни мерки. Тогава не беше лесно да обясним защо трябваше да го правим, но ние градихме България, а резултатите от този труд се виждат и днес. Сега, в началото на 2015 г., след един разрушителен мандат на тройната коалиция, се надявам, че българското общество разбира нуждата от реформи. Затова тук ще намерите и равносметка за усилията ни да опазим България стабилна.

Книгата е за всеки, който иска да разбере какви са трудностите и компромисите на едно управление в условия на глобална икономическа рецесия.

Бойко Борисов, министър-председател

Ето и откъс от книгата

В правителството на България. Първи срещи

Участието ми в събитията от европейската криза започна с първата ми среща с бъдещия министър-председател на България. Бойко Борисов беше на посещение във Вашингтон през декември 2008 г. Като лидер на най-голямата опозиционна партия и кмет на столицата, Борисов обсъждаше предизборната програма на ГЕРБ с експерти от Световната банка и Международния валутен фонд. Партията на кмета държеше сериозна преднина в сондажите половин година преди изборите през юли 2009 г. Бях поканен на една от дискусиите като главен икономист в Световната банка.

Бивш пожарникар с черен колан по карате и запален футболист, Борисов имаше звездна кариера начело на българската полиция в продължение на четири години. След това бе спечелил два пъти изборите за кмет на София. И всичко това още преди създадената от него ГЕРБ да е участвала в парламентарни избори.

Кметът беше придружен от още двама българи. Единият водеше дискусиите, а другият служеше като преводач. Към края на обсъждането модераторът попита за "становището на Световната банка".

"Програмата няма да проработи" - казах аз и изведнъж Борисов премина в режим на бойна готовност

Икономическата програма на ГЕРБ беше комбинация от данъчни облекчения и преференции за определени сектори. Във време на финансова криза и намаляващи приходи от данъци подобни стъпки можеха да усложнят нещата. Вместо това предложих да се направят незабавни съкращения в разходите, да не се пипа системата на плоския данък и да се види дали някои инфраструктурни проекти могат да се финансират от държавата. Строителството бе секторът с най-бърз растеж в страната за последните пет години, но вече се свиваше и балонът щеше да се спука и в България. Мерките за инфраструктурата направиха впечатление на Борисов. След срещата той попита как другите европейски страни се справят с кризата. По пътя към асансьорите разказах каквото знаех, оставих визитка и си тръгнах. На следващия ден летях за Колумбия, където работех с правителството на Алваро Урибе по намаляване на регулациите за бизнеса.

Около два месеца след този случай един от съветниците на Борисов се обади и ме помоли да погледна икономическите и финансовите глави от предизборната програма на ГЕРБ. Започнахме да я редактираме. Обсъждахме през скайп почти всекидневно. Скоро друг съветник се присъедини - Румяна Бъчварова, която щеше да стане началник на кабинета на бъдещия премиер, а през ноември 2014 г. пое поста на заместник министър-председател във второто правителство на Борисов. В течение на пет седмици пренаписахме значителна част от предизборната програма.

В средата на май 2009 г. ми се обадиха дали мога да посетя България за няколко седмици и да помагам на икономическия екип на ГЕРБ за изборите. Вече следях новините от страната и знаех, че се очаква трудна кампания. Социалистите, основната сила в тогавашното коалиционно правителство, използваха най-различни тактики, за да злепоставят Бойко Борисов. Старите машини за омаскаряване бяха включени на пълна мощност. И тъй като никога не съм харесвал комунисти, приех предизвикателството. Взех си неплатен отпуск от Световната банка и на 30 май кацнах на летище София.

Оттам ме взе кола и ме закара право в къщата на Борисов. По пътя към Банкя колата се повреди.

Дали не беше някакъв знак

Предизборната кампания продължи четири седмици. Всеки ден пътувах из страната и се срещах с десетки нови хора. Така се запознах и с много от бъдещите депутати на ГЕРБ. Цецка Цачева, опитен юрист, който по-късно стана председател на парламента, и Менда Стоянова, дългогодишен мениджър в данъчната администрация, която пое бюджетната комисия, щяха да оказват неоценима подкрепа по време на мандата ми, когато трябваше да се прокарват трудни закони в парламента. Често прекарвах вечерите в дома на Борисов, където след дългите дни на пътувания и срещи вечеряхме с него и с дъщеря му. Тя също живееше в САЩ и наскоро бе получила бакалавърската си степен от Калифорнийския университет. Беше се завърнала у дома, за да подкрепи баща си. Една сутрин Борисов се обади да отида при него на футболното игрище. На полувремето той излезе и каза: "Ако спечелим, ще станеш министър на икономиката."

"По време на криза финансите са от по-голямо значение", отвърнах. "Ще видим", каза той и се върна в играта.

ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 г. и си осигури 117 депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на сутрешно кафе в Банкя и предложи да поема Министерството на финансите. Благодарих му и казах, че ще трябва първо да го обсъдя със семейството си. "Така направи", отвърна той. Половин час по-късно, в таксито от Банкя към София, чух по новините, че първият министър в новия кабинет е вече избран - Симеон Дянков, на финансите

Шофьорът на таксито отбеляза: "Дано тоя е по-добър от предишните. Но едва ли. Те всичките са едни и същи."

Създаване на правителство

По време на предизборната кампания се бях срещал с много от експертите на ГЕРБ и се чувствах уверен да предлагам бъдещи министри. Успях да дам предложения за министър на екологията - Нона Караджова, и за министър на регионалното развитие - Росен Плевнелиев, номиниран също от няколко бизнес асоциации и от камарата на строителите. Предложих и икономически министър. Първата ми номинация беше Бисер Боев, но Борисов не го одобри заради предишната му работа в медиите. Тогава се свързах с Трайчо Трайков, когото познавах бегло от университета, преди да замина да уча в чужбина. Той беше топмениджър в една от големите енергийни компании, беше работил и в чужбина. Отидохме заедно при Борисов.

Бойко погледна Трайчо и каза: "Скъп костюм. Това е добре. Значи имаш достатъчно пари, за да не крадеш, като станеш министър"

Опитите ми да предложа министър на транспорта се провалиха. Подкрепих и кандидат за Министерство на земеделието и почти успях. Десислава Танева беше интелигентна жена с опит в сектора. Тогава за пръв път станах свидетел на"приятелски огън". Наложи є се да оттегли кандидатурата си след медийна атака. На мен тепърва ми предстоеше да съм под приятелски огън. Това беше част от политиката в България.

Присъствах, когато се обявяваха имената и на повечето останали министри. Борисов ми се обади да се появя на някакъв плувен басейн. Това беше новост. Дотогава бях свидетел на важни решения, вземани на футболни игрища, но не и на плувен басейн. Когато влязох, няколко известни личности в българския спорт пиеха бира до басейна. Последва кратка дискусия относно качествата на потенциални кандидати за спортното ведомство

След това беше обявено, че Свилен Нейков е спечелил номинацията, защото има докторска степен по спортен мениджмънт. Свилен, треньор на българския олимпийски шампион по единичен скул, щеше да се окаже един от най-добрите министри.

В последния ден от проучвателния си мандат Борисов предложи двама заместник министър-председатели като знак за двете основни направления, в които правителството щеше да работи: борба с престъпността и финансова стабилност. Така станах вицепремиер заедно с Цветан Цветанов, най-доверения партиен лейтенант на Борисов. Министър-председателят имаше силен инстинкт за баланс. Станах първият финансов министър в историята на България, който е и вицепремиер. Двойната позиция ми даде повече власт да вземам много кризисни решения и да не спечеля много почитатели.

При създаването на екип в Министерство на финансите следвах едно просто правило: на всички високи позиции да бъдат хора отвътре в министерството. Двамата ми заместници - Владислав Горанов и Ана Михайлова - бяха оглавявали отдели, началникът на кабинета Румен Порожанов отговаряше за държавните предприятия, а главен секретар стана директорът на човешките ресурси. Те се познаваха помежду си, бяха работили заедно и химията в отбора се получи.

Като вицепремиер отговарях за още девет министерства и за 17 други ведомства в доста широк спектър - от Агенцията за ядрено регулиране, през държавните архиви, до Агенцията за хората с увреждания. В тази работа бях подпомаган от двама юристи, двама специалисти по комуникациите и двама експерти от младежката организация на ГЕРБ.

Всичко на всичко шестима съветници като вицепремиер, координирани от доверения ми началник на кабинета Ирина Велкова

При избора на този екип следвах друг критерий. Никой от тях не беше работил преди в публичния сектор. Това беше урок, който научих от Лешек Балцерович: "Само млади хора. За да нямат пристрастия и обвързаности."

Имах и два офиса: като министър на финансите и като заместник министър-председател. Кабинетът ми на вицепремиер беше в сградата на Министерския съвет - масивно здание, чиято архитектура бе вдъхновена от византийски традиции и от тези на сталинизма. Рядко стоях там и предпочитах да работя от Министерството на финансите. Когато чуждестранни делегации посещаваха София, за да се срещнат с премиера и с президента, офисът ми в Министерския съвет нерядко се ползваше за техен временен лагер. Канцлерът Ангела Меркел се настани там през 2011 г. с персонал от четири човека. Така направиха и Владимир Путин с персонал от 20 човека, и Хилъри Клинтън с персонал от 30

Следващата стъпка бе избор на началник на митниците. Човекът, когото наследих там, беше заемал поста два пъти за предишното десетилетие. Под негово ръководство митниците бяха работили едва ли не като отдел към Министерството на вътрешните работи.

Имаше много истории за добро сътрудничество между митничари и гранични полицаи на всички нива в незабелязването на контрабандата. Тази връзка трябваше да се прекъсне. Знаех, че имам нужда от някой достатъчно корав, за да се опълчи на вътрешното министерство, но и да си сътрудничи с тях, когато е необходимо.

Бойко Борисов предложи решение. Ваньо Танов, бивш генерал от МВР, беше подал оставка през 2007 г. като шеф на елитните полицейски сили, след като бе уличил министъра си в сенчести контакти.

Срещнах се с Ваньо Танов и го харесах веднага. С внушителна фигура и с бумтящ глас, той беше моя пълна противоположност като присъствие. А със своите 25 години стаж в полицията, генерал Танов знаеше повече за практиките там, отколкото който и да е вътрешен министър. Под негово ръководство митниците се откъснаха от влиянието на МВР. Усложненията не закъсняха. Министър Цветан Цветанов не хранеше симпатии към Танов заради неговата популярност сред полицията. Наложи се да прекарам голяма част от първата си година в борба да запазя шефа на митниците на мястото му.

Спорът ми с Цветанов стана публичен. Имаше разнобой между двамата вицепремиери и медиите го отразяваха почти всекидневно

Това се разглеждаше като основен разрив в правителството. Само три месеца след началото на мандата се появиха спекулации, че скоро ще бъда уволнен. Защитавах твърдо назначаването на Танов и в крайна сметка устоях.

Беше по-различно с избора кой да оглави Националната агенция по приходите. Предишната началничка на данъчните, близка доверена на моя предшественик Пламен Орешарски, била отстранена в края на 2008 г. след обвинения в подпомагане на схеми за измами. Тогава нейният заместник Красимир Стефанов заел поста временно. В крайна сметка Стефанов остана на този пост по-дълго, отколкото аз на моя. С течение на времето се научихме да работим добре заедно.

В НАП съществуваше практика да се провеждат съвместни акции с полицията, без да съм предварително информиран. Стефанов също не е знаел за тези операции. Имаше установени връзки между полицията и членове на ръководния му екип и той не съумя да ги прекъсне. Повече от двадесет години след падането на комунизма на данъчната служба все още се гледаше и като на инструмент за натиск. Тази логика ми беше толкова чужда, че първоначално я отхвърлях като чиста теория на конспирацията. Но с течение на времето станах свидетел на няколко случая, в които данъчните предприемаха акции, за които разбирах постфактум. Уволних един заместник-директор, а след това и още един. В НАП имаше нужда от здрава ръка като в митниците. Желаещи не се намериха.

Като вицепремиер трябваше да бъда буфер във всевъзможни конфликти. Това беше рядък късмет. Оглавих тристранната комисия, в която правителството обсъждаше проблеми заедно със синдикатите и с работодателските организации. Предишните председатели на тристранката са били с портфейл в социалния сектор и пестеливостта не е била сред най-често обсъжданите теми. Председателствах и многобройните срещи по сектори, в които зърнопроизводители и баскетболни отбори щяха да искат повече пари. Тези срещи отнемаха доста време. Изслушвах и казвах "не"

Първата задача, с която се заех, беше съкращаване на разходите. В бюджета за 2009 г. бе заложен ръст от 4,7% от брутния вътрешен продукт въпреки сигналите, че кризата ще връхлети и България. Приходите също бяха надценени, за да се оправдаят по-високите разходи. В година с избори разходната част винаги набъбваше. Съкратихме бюджетите на всички държавни ведомства с 10% и закрихме едно министерство - това на административната реформа. Когато направихме анализ за каква точно реформа са отивали средства там, се установи, че тя се е състояла в редовни командировки на чиновници зад граница. Актуализирахме националния бюджет, за да заложим реални параметри. По-късно щеше да се окаже, че това не е единственият проблем със сметките за 2009 г.

Гръцката криза вече назряваше. България беше силно обвързана със своя южен съсед чрез банковия сектор и туризма. Гърция беше и водещ чуждестранен инвеститор у нас. Много гърци отдавна идваха отсам границата, за да пазаруват по-евтино, включително най-обичайни стоки за бита. Но през лятото на 2009 г. забелязвахме една нова тенденция: гръцки граждани прехвърляха сметките си в български банки.

Имах няколко разговора с финансовия министър Янис Папатанасиу за кризата в нашия регион. "Нова демокрация" на Константинос Караманлис беше член на Европейската народна партия заедно с ГЕРБ и контактите бяха улеснени. Основните ни опасения бяха, че някои от гръцките банки са претърпели срив с високорисковите ипотеки и че проблемът ще се разпространи и в техните филиали в България. Степента на гръцките проблеми обаче стана ясна чак след като Георгиос Папандреу пое властта.

Още в началото се бях настроил за труден мандат, но сега той се превърна във всекидневна борба. Епицентърът на кризата беше до границата ни и това влоши перспективите за България. Постигането на балансиран бюджет стана почти невъзможно. През ноември 2009 г. международните пазари започнаха да повишават индекса CDS1 за България. Само за две седмици този индекс се увеличи от 12 до 34%. Страната ни е в паричен борд и трябваше да поддържа голям валутен резерв за обезпечаване на българския лев. В случай на паническо теглене от банките резервите бързо щяха да се изчерпят. Тогава
щеше да се наложи националната банка да продава евро, за да осигури парична маса в наличност Докладите на анализаторите не изключваха такова събитие. Връзката с потъващите гръцки банки беше прекалено тежък товар. Трябваше да изпратим сигнали навън за решимостта ни България да се отдели от гръцките проблеми. След няколко разговора с Бойко Борисов предложих да подготвим балансиран бюджет за 2010 г. и да внесем това предложение в парламента. Беше почти невъзможно да се постигне бюджет без дефицит, но бяхме длъжни заради обстановката. Това щеше да отклони и вътрешните дебати от популистки искания за повече разходи. Стратегията проработи. До декември 2009 г. международните анализатори започнаха да отделят страната ни не само от Гърция, а и от другите две европейски държави с валутен борд - Латвия и Литва. CDS за България падна под 20%. За Гърция продължи да се увеличава. В началото на 2010 г. излязоха още по-тревожни данни за гръцката банкова система и рискът от неплатежоспособност на България започна отново да се покачва. През февруари 2010 г. индексът CDS стигна до 35%. Балансираният бюджет вече бе одобрен от парламента, а данните за януари показваха значително намаляване на дефицита. Непрекъснато повтарях в международните медии и на срещите в Брюксел, че България се придържа към консервативна фискална политика и ще продължи да го прави, особено в тази трудна година.

Постепенно пазарите се успокоиха. Опасността от фалит и психозата покрай това бяха елиминирани.

Успехът в овладяването на ситуацията беше в обратна зависимост с личния ми рейтинг. За три месеца загубих половината от обществената си подкрепа

Това щеше да ми изиграе лоша шега след два месеца, когато излязоха наяве допълнителни разходи на предишното правителство.

Амбиции за еврозоната

През есента на 2009 г. посетих държавите от еврозоната, за да убеждавам колегите си там, че България е готова да приеме еврото. Предходният трипартиен кабинет на два пъти се беше обръщал към Европейската централна банка и Европейската комисия с неформални заявки за започване на процеса по приемането: първия път през 2007 г. и след това в края на 2008 г., когато кризата бе на път да се разрази. И в двата случая моят предшественик във финансите и управителят на Българската народна банка са били информирани, че е твърде рано за кандидатурата на България, въпреки добрите макроикономически показатели и стабилната фискална история.

Вторият път приключил с леко недоразумение. Изтекла новината, че министърът на финансите Пламен Орешарски е в Брюксел за неформални преговори за еврозоната. Когато Орешарски излязъл от заседанието на ЕКОФИН, един журналист от международната преса го попитал кога България ще кандидатства за еврото. Моят предшественик отвърнал с пестелив английски „Next time, next time", което на български означава и „Не ме занимавайте сега". Ден по-късно няколко европейски вестника излязоха със заглавия "България в еврозоната следващия месец."

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар