Сделка за спасяването на Гърция се очаква до 48 часа

Лидерите на страните от еврозоната са предпазливи оптимисти за постигане на сделка с кредиторите, която да деблокира 7.2 млрд. евро помощ за Гърция.

Евролидерите поставиха срок на Гърция до сряда вечер да се договори с кредиторите, за да бъде одобрено спасително споразумение за страната. След близо 4 часа разговори в Брюксел, надеждите за решаване на гръцката дългова криза остават, обявиха председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, предаде БНР.

Лидерите на страните от еврозоната се събраха на извънредното заседание, посветено на гръцката криза.

Окончателна сделка за спасяването на Гърция няма, но се очаква в следващите 48 часа, стана ясно от думите на Доналд Туск след срещата:

"Новите гръцки предложения са стъпка в правилната посока, според първоначалната оценка на ЕК, ЕЦБ и МВФ. Те ще бъдат анализирани през следващите часове. Премиерът Ципрас ще работи заедно с институциите, за да може Еврогрупата да има резултат до сряда вечер и предложението да ни бъде представено за гласуване в четвъртък сутринта."

Дискусиите между гръцкия премиер Алексис Ципрас и 18-те му колеги от еврозоната завършиха без пробив по въпроса за кризата със спасителния план за страната му. Това каза литовският президент Далия Грибаускайте.

"Срещата беше добра като процес, но не и като резултат", каза тя и добави, че "много важни са следващите 48 часа". Все още не усещаме, че гръцкото правителство наистина разбира какво ... може да се случи, ако то не поеме тази отговорност - да вземе в свои ръце бъдещето на страната си", каза Грибаускайте, цитирана от ДПА и БТА.

Жан-Клод Юнкер бе по-оптимистичен. Той изрази увереност, че до края на седмицата ще се стигне до сделка с Гърция. Длъжни сме да постигнем споразумение тази седмица. Ние не можем, както се казва във футбола, да бавим играта, каза Юнкер след срещата.

Директорът на МВФ Кристин Лагард каза обаче, че новите предложения на Атина все още не са достатъчно ясни и конкретни и не съдържат всичко, което кредиторите са очаквали.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас зае съвсем противоположна позиция. Той каза, че гръцките предложения съдържат повече от това, което са искали кредиторите, предаде ТАСС.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е бил постигнат напредък, но още има много да се работи и изрази надежда, че споразумение може да бъде постигнато преди срещата на върха на ЕС в четвъртък, 25 юни.

За това, че има напредък към споразумение между кредиторите и Гърция говори и френският президент Франсоа Оланд. Напредваме, но има още работа, заяви той пред журналисти. Оланд също посочи, че трябва да се направи всичко необходимо за намиране на решение на кризата до края на седмицата и че не може да става дума за изключване на Гърция от еврозоната.

35 милиарда подкрепа за Гърция

ЕК предлага на Гърция програма за подкрепа на инвестиции в размер на 35 милиарда евро до 2020 г., заяви след срещата на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Юнкер изрази увереност, че до края на седмицата кредиторите (ЕК, Европейската централна банка, МВФ) и Гърция ще успеят да се договорят за програмата за реформи на Атина. Когато тя бъде одобрена, ще може да се деблокира международна помощ за Гърция от 7,2 милиарда евро.

Юнкер беше категоричен, че ЕК не възнамерява да обсъжда въпроса за опрощаване на дългове на Гърция.

Гърция оповести най-новите си предложения към кредиторите

Правителството на Гърция публикува списъка с най-новите си предложения към кредиторите, които настояват Атина да вземе мерки за бюджетни икономии.

"Предложенията на правителството не са част от програмата му. Това е резултат от жестоки и трудни преговори, за да може новото споразумение да не повлияе на трудовите права на нашия народ и да даде перспектива за развитие на икономиката", се казва в правителственото съобщение, цитирано от ТАСС и БТА.

Гръцките предложения гарантират нисък първичен излишък в размер от 1 и 2 процента съответно за 2015 и 2016 година.

Въведени са поправки в размера на "данък солидарност", за да не се стоварва тежко бреме върху хората с ниски доходи и пенсионерите.

Според предложението на властите хората с доход от 12 до 20 хиляди евро ще плащат данък върху доходите от 0,7 на сто, от 20 до 30 хиляди евро - 1,4 на сто, от 30 до 50 хиляди евро - 2 процента, от 50 до 100 хиляди евро - 4 процента, от 100 до 500 хиляди - над 6 процента, а над 500 хиляди - 8 процента.

Данък добавена стойност ще е в размер на 6, 13 и 23 процента. За електричеството, водата и стоките от първа необходимост ставката ще е 13 процента, за книгите и лекарствата - 6 процента.

Не се съобщава окончателно дали се вдига ДДС в хотелиерския бранш от 6,5 процента на 13 процента, както и ДДС в ресторантьорския сектор от 13 на 23 процента. При вдигане на ставката ще се увеличат цените на туристическите услуги.

Атина не е приела исканията на кредиторите за премахване на данъчните облекчения за отделни територии (островите, където ДДС е с 30% по-нисък), на субсидиите за мазута за отопление и на специалния данък върху дизела за фермерите.

Вместо това гръцкото правителство предлага от 2016 г. :

да се увеличи данъчната ставка за юридически лица от 26 на 29%
да се създаде специален фонд в размер на 12% от приходите за бизнеса с печалба над 500 000 евро,
да се увеличи данък "лукс" (автомобили с двигатели над 2,5 литра, басейни, самолети, яхти с дължина над 10 метра),
да се въведе данък върху телевизионната реклама,
да се въведе данък за електронните игри,
да се намалят разходите за отбрана на 200 милиона евро.
В новите предложение се предвижда от 2016 г. постепенно да се съкращават категориите на ранно пенсиониране (без ущърб за придобитите права).

Към 2025 г. ще останат само няколко категории, които могат да претендират за ранно пенсиониране - работещите във вредни и тежки производства, майки на деца с ограничени възможности.

^{източник: dnes.dir.bg}