С. Банкова: 3500 кредитни милионери останаха ненаказани, между тях имаше и депутати

Стела Банкова е един от най-култовите български експолитици. Бивша народна представителка от „Атака” в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Беше и кандидат за вицепрезидент на България с Петър Берон на изборите през 2006 година. Възвеличавана, оплювана, а днес - почти забравена, тя ще остане в историята на досегашната ни политика заради смелостта й да хвърли 13-ата си заплата от трибуната на парламента, смятайки я за незаслужена. Прави го в знак на протест срещу политическото лицемерие и бездушие.

„ШОУ” намира Стела Банкова в добро настроение, без капка съжаление, че се е оттеглила от политиката и с радост от това, че е открила себе си. В момента бившата народна представителка работи в неправителствена организация по здравните и социалните проблеми на онкоболните хора. Говорим и за тях, и за болната ни политика, и за болното ни общество. А диагнозите на „поразяващата уста” Банкова са страшни!

- Г-жо Банкова, изчезнахте от политическата сцена, за да решавате проблемите на болни от рак хора. Защо тези проблеми все не могат да се решат?

- Защото липсват медикаменти. Защото правителството не дава пет пари за това, на което са подложени раковоболните…

- Здравната министърка твърди, че няма пари…

- Пари има в държавата, има пари в хазната, само че те или се крадат, или се изразходват не по предназначение! За да не бъда голословна, ще дам примери. Къде отиват парите? Годишно 3 милиарда се крадат от данък добавена стойност. Тези пари отиват в джобовете на депутати, министри и на приближените им олигарси и мафиоти, както и на бандитите, гравитиращи около тях. Да не говорим за това, че

6 милиарда бяха откраднати от заменките, а 1,5 милиарда бяха откраднати от акцизи

Това са над 10 милиарда български пари! Представете си, ако тези 10 милиарда бяха дадени на здравеопазването, какво би станало със спешната помощ в България? Преди известно време прочетох една толкова абсурдна, по-скоро срамна новина, от която много ме заболя. - Правителството премахна задължителните ехографски прегледи на бъбреците на новородените. Представяте ли си какви правителства ни управляват, след като дръзват да пестят от новородените български деца?! В края на април пък Петър Божичков от Перник почина от инфаркт, защото отказаха да го приемат в болницата – не бил здравно осигурен. В същото време, както вече казах, пари в държавата има.

- Какво точно искате да кажете?

- Ще ви дам един от най-драстичните примери – повече от 10 години се боря с т.нар. партийна субсидия. През 2006 г. народните представители приеха закон, с който определиха тя да бъде 2 милиона лева на година. Тогава гласувах против. След това увеличиха тази субсидия с 500 процента. Давате ли си сметка – с 500 процента!?! Всички знаем как увеличиха пенсиите само с 5 процента. 50 милиона на година за бедните пенсионери, а над 200 милиона за един мандат отиват за хранене на партиите!...

- Като ви слушаме, сякаш искате да кажете, че това се прави умишлено?

- Да, точно така е! И си го заслужаваме. Аз имам една любима мисъл и няма да се откажа от нея. Причината за всички проблеми, които ни сполетяха, не е в политиците, причината е в самите нас като народ. Политиците са такива, каквито ние им позволяваме да бъдат. Те самите си създават приоритети и си ги изпълняват, както на тях им е удобно…

- Управляващите непрекъснато повтарят, че здравеопазването е техният приоритет?

- Това е приоритет на думи. Какъв приоритет е здравеопазването, като доплащаме в болниците, вместо това ограбване на бедните да се премахне?! Не може да си здравно осигурен и да искат от тебе да плащаш за консумативи, да плащаш няколко хиляди лева за операция! Аз наистина съм много критична, но имам основание, защото съвестта ми е чиста. За тези години не съм взела стотинка от партийната субсидия! Десетки пъти с колегата Минчо Христов предлагахме безусловно да се премахне партийната субсидия, защото тя продължава да бъде

най-високата в света

Бедната, мизерстваща България има най-висока партийна субсидия! Внесох повече от 100 законопроекта за тези 8 години в парламента и всъщност доказах, че може да се работи, без да вземаш субсидия. И без да крадеш, разбира се. Подчертавам го това, за да докажа защо имам право да бъда критична. За тези 8 години не отидох нито веднъж на задгранична командировка, защото това е излишно. Питам ги аз депутатите какви задачи изпълняват по тези екзотични острови, към които непрекъснато пътуват?!... Не си извадих дипломатически паспорт, а когато тайно от българските граждани се опитаха през 2008 година да дадат 13-а коледна заплата на депутатите, аз излязох на трибуната и върнах тази заплата.

- Защо?

- Защото това е позорно, това е цинизъм! Нали разбирате, че това, което ни се случва, се случва с нашето съучастие, с нашето бездействие, с липсата ни на реакция! Нашите политици знаят, че няма да има никаква санкция, няма никой да ги притесни, и затова всъщност стигнахме до тази драма, в която сме в момента.

- Вие бяхте и против кредитните милионери, доколкото си спомняме...?

- Да, точно така! Ето повода да ви дам още един пример, който можете да добавите към моите доказателства. 3500 кредитни милионери останаха без никакво наказание! И знаете ли защо? - Може би защото между тях имаше и депутати... В цял свят колкото по-богата е една фирма, толкова по-висок данък плаща, и тези средства отиват най-вече за социалната сфера. Например в Германия т.нар. корпоративен данък или данък на богатите фирми е 38 %. В България беше 15 %, намалиха го на 10 %. Внасях многократно предложения да се вдигне този данък - всички гласуваха против. Излиза, че нас ни управляват правителства, които работят за олигарсите и за богатата част от българското население. Т.е. колкото си по-богат, плащаш по-малък данък. Навсякъде по света е точно обратното...

- Какво смятате, че трябва да се случи в българската политика? Няма ли рецепта против тези безобразия?

- Каква рецепта, когато имунната система на нас, българите, не може да се събуди. Сякаш липсва чувството ни за самосъхранение. Може ли година след година, избори след избори да избираме собствените си палачи? Безкритично и абсурдно!... На нито едно предизборно събрание не се поставят тези въпроси за обсъждане. Защо не попитаме политиците за тази партийна субсидия от 200 милиона? 17 хиляди лева на месец получава всеки избран депутат и тези пари си ги делят, както намерят за добре, съответният депутат и неговата партия. Защо не ги попитаме за високия данък на лекарствата?

- Какво точно имате предвид?

- Преди месеци гледах едно журналистическо изследване как едни и същи лекарства в съседни държави са 10 пъти по-евтини. И то лекарства, които ние произвеждаме! Не мога да приема такава ситуация – това е един пагубен съюз между фармацевтичната мафия и последните 4-5 правителства в България. И този съюз е в ущърб на все по-болното българско население!

- Според вас няма ли поне един политик, който, дори само от собствена суета, да пожелае да направи нещо за българите - било в социалната сфера, било в здравеопазването, пък дори и само за да се докаже като народолюбив?

- Докато не ги притиснем, докато няма непрекъсната реакция, докато няма гняв, докато няма вик, докато няма крясък от страна на този болен и умиращ народ, няма да се получи! Не можем да говорим за желание и мечти и т.н. Политиците го знаят, уверявам ви. Аз работих 8 години сред тях и го знам, и съм го чувала от политиците. Те знаят, че никой няма да ги притесни с нищо, че никой няма да им подири сметка.

И стават все по-нагли

Всяко следващо правителство е по-бездушно, по-крадливо... а къде е нашата реакция? Болно ми е, особено по време на предизборна кампания. Пълни салони с хора – мълчим и слушаме предизборната им „ария”, ръкопляскаме им и си тръгваме. Защо? Каква по-голяма възможност тогава да ги попитаме: слушайте, вие сте дошли за пореден път да ни искате доверието - първо кажете какво изпълнихте досега? И ако останем доволни от техния отговор, тогава да им позволим наново да ни обещават и обещават. Защото те само това правят!...

Задавам си един много болезнен въпрос. Представете си ако сега трябва да се роди новият Иван Хаджийски и да направи народопсихология на сегашния, съвременния българин. Изтръпвам като си помисля какво би написал. Как може от този толкова героичен народ, с толкова светли имена в историята ни, как може сега да се роди такова поколение, което сме ние? Ние не си заслужаваме Ботев, нито си заслужаваме Левски!/БЛИЦ