Рекордни лоши и преструктурирани кредити заплашват бизнеса, проблемните заеми - 25,46%

За трети пореден месец обемът на лошите и преструктурирани кредити в банковите портфейли расте. Най-тежко е положението при заемите за бизнеса, където, като се изключи овъдрафтът, делът на проблемните кредити достига 25.46%.

Общо за системата делът на лошите и преструктурирани кредити, отпуснати на  нефинансовите предприятия и домакинствата, се повишава до 23.35% в края на март, показва вчерашният предварителен доклад на БНБ.

Номинално обемът на проблемните заеми е достигнал рекордните 9.7 млрд. лв и вече е сравним с балансовия капитал на банковия сектор, който към края на февруари е бил 10.08 млрд. лв.

Към края на март делът на рисковите ипотечни кредити е 20.18% от отпуснатите, а при другите кредити, лошите и преструктурираните са 26.5% от всички.

Единствено при потребителските кредити има подобрение през март. Делът на проблемните заеми в този сегмент намалява до 19.8%, като има понижение и на номиналната стойност на рисковите експозиции.

Причината за подобрението вероятно е, че потребителите стават по-предпазливи при вземането на нови заеми. Освен това тук, за разлика от фирмените кредити, класифицирането на кредитополучателя като неплатежоспособен е много по-лесно. От началото на годината проблемните потребителски кредити са намалели с 0.8%.

При заемите за бизнеса обаче банките предпочитат да изчакват, преди да отписват активи и да прибират обезпечения. Така в този сегмент номиналният размер на лошите заеми постоянно расте, като за първите три месеца на тази година се е покачил с близо 10%.

Последните тримесечни данни на БНБ показаха, че проблемните кредити с просрочие над 90 дни са били 14.93% от всички отпуснати в края на 2011 г.

Кредитният портфейл на банките към края на март 2012 г. е бил 52.2 млрд. лв., като се увеличава с 0.6% на месечна база. В същото време редовно обслужваните кредити намаляват с 0.2%, до 31.7 млрд. лв.

Тези данни биха били тревожни за банковата система, ако тя беше малко по-либерална. Консервативният модел, действащ в България обаче, предпазва кредиторите. Банките ще увеличат провизиите си, което пък ще се отрази на лихвите по заемите.

При това по-голямата част от класифицираните като проблемни задължения имат високо обезпечение. Наистина печалбите на финансовите институции ще продължат да намаляват, но като цяло системата е стабилна, защото ефективно прехвърля загубите от рисковите експозиции върху потребителите и бизнеса. Тоест, увеличението на лошите и преструктурирани заеми ще има негативен ефект върху икономическия растеж и потреблението.