Промените в Конституцията минаха със 184 гласа!

Със 184 гласа "за" от общо 226 гласували депутатите приеха на първо четене проекта за промени в Конституцията. Това стана с неочакваната подкрепа на "Атака".

Спорните изменения бяха подкрепени основно с гласовете на ГЕРБ (83), РБ (23), ДПС (36), ПФ (18), БДЦ (9) и 4-ма независими народни представители.

От АБВ дадоха символично един глас, като подчертаха, че настояват за корекции преди второто четене.

Изненадваща подкрепа дойде от "Атака", чиито 9 присъстващи депутати също гласуваха "за", след като досега нито веднъж не са заявявали, че стоят зад промените.

"Нямаме сделка с никого. Не сме разговаряли дали да подкрепим промените в Конституцията нито с Бойко Борисов, нито с Цветан Цветанов, нито с правосъдния министър", коментира по-късно в кулоарите депутатът от "Атака" Явор, цитиран от БГНЕС.

Той уточни, че решението е взето вчера в 17 часа на заседание на ръководството на партията. Аргументите им били, че така и така щяло да има мнозинство от над 160 гласа, след което дебатите да се проточат минимум 2 месеца, за да "не удължават тази политическа агония", решили да гласуват "за".

Нотев изрично подчерта, че в този вид поправките на Конституцията няма да доведат до никаква промяна за добро в съдебната система. Между първо и второ четене те ще направят своите предложения за промени в текста.

Против промените гласуваха 34 депутати (32 от БСП и 2-ма независими), а 8 (АБВ) се въздържаха.

За приемането на промените на първо четене трябваха минимум 160 гласа. В този случай обаче щяха да се нужни поне два месеца преди второто гласуване, като в случая ще има и трето. След като бяха събрани повече от задължителните за бързата процедура три четвърти от гласовете - 180, проектът ще може да бъде приет окончателно за две седмици.

Тази сутрин премиерът Бойко Борисов дойде лично в парламента заедно с правосъдния министър Христо Иванов, за да призоват за подкрепа от всички партии. Числото 180 не е сакрално, но ще даде възможност да се тръгне по "бързата писта", каза Борисов.

След гласуването мнозинството народни представители стана на крака.

Промените включват трите точки, около които повечето партии постигнаха съгласие:

- разделяне на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума,

- пряк избор на магистрати,

- засилване на ролята на инспектората на съвета,

- създава се възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд.

- По време на дебатите стана известно, че освен АБВ и ДПС поставят условие за бъдещата подкрепа - преразпределение на спорното съотношение на прокурорите в прокурорската колегия.

"Нашият призив е на второ и трето четене, без да разширяваме обхвата с нови теснопартийни виждания, така да прецизираме текстовете, че в най-спорния параграф да гарантираме категорично независимостта на съдебната власт и като прокуратура, и като следствие. Всичко друго е продължаване на един грешен подход, в който, знаейки, че предложенията ни са в нарушение на Конституцията, за да кажем, че тези, които са "за", са реформатори и добри, а тези, които са против, са ретроградни и лоши", заяви лидерът на ДПС Лютви Местан.

Именно заради този текст беше отправено питане до Конституционния съд за тълкувателно решение - дали за такава промяна е нужно Велико Народно събрание или обикновено. Магистратите обаче не допуснаха делото за разглеждане по същество с мотива, че предварително тълкуване е недопустимо.

От РБ бяха категорични, че няма да направят повече отстъпки, а Радан Кънев дори заговори за излизане от мнозинството. От ГЕРБ засега успокоиха ситуацията, като заявиха, че чакат официално становище от Венецианската комисия.

"Ако Венецианската комисия ви каже, че това не съответства на разделението на властите, тогава арменския поп ли ще питате?", контрира по време на дебатите лидерът на БСП Михаил Миков.

^{източник: dnes.dir.bg}