Преди 45 г. в Бискайския залив потъва съветската атомна подводница К-8 с ядрени торпеда

На 12 април 1970 г. в Бискайския залив (западно от Франция) потъва съветската подводница К-8, след като повече от денонощие екипажът безуспешно се бори с пожар на борда. Българският кораб „Авиор” (впоследствие „Хаджи Димитър) спасява половината екипаж.Подводницата

Подводница К-8 влиза в строя на 31 декември 1959 г. Отнася се към 12-те най-първи съветски подводници от проект 627А „Кит”, чието постановление за създаването им е подписано лично от Сталин още на 12 септември 1952 г.

Всъщност най-първата подводница от тази серия К-3 влиза в строя на 17 декември 1958 г., но тя има статут на опитен подводен кораб. Фактически К-8 е третата подводница от проекта „Кит”, като другите две я изпреварват с 4 и с 1 ден.

За разлика от американската „Наутилус”, имаща традиционна остра форма на носа, подводниците от проекта „Кит” получават оптимизираната за подводно плаване окръглена елипсовидна форма на носа. Дълбочина на потапяне – 300 м.

В по-голямата част корпусът (дължина 107 м.) е с цилиндрична форма с неголям мостик и бойна рубка, изпъкналост под носовата част за разполагане на ХАС (хидро-акустична станция) и изразено опашно управление.

С цел повишаване надеждността е въведено дублиране на основните агрегати, затова е възприета двувална двувинтова схема на движение. Двата винта се разполагат в хоризонтална плоскост с мощност на валовете по 17 500 к.с. и осигуряват в подводно положение скорост от 55 км/час. Основна енергетична система стават два водо-водни атомни реактора ВМА с топлинна мощност по 70 мегавата всеки, показали се обаче като твърде ненадеждни преди всичко заради дългите тръбопроводи. (Те са причина за три радиационни аварии.)

Първоначално като главен калибър е предвидено термоядрено „Цар-торпедо” Т-15 със заряд с мощност 100 мегатона. При взрива на този заряд под вода трябва да се образува вълна цунами с височина 300 м., която да заравни всички крайбрежни градове. Обаче през 1954 г. проектът за „Цар-торпедо” е прекратен по настояване лично на Хрушчов. Основно въоръжение на „Китовете” стават 8 носови торпедни апарати с калибър 53,3 см. с боекомплект от 20 торпеда, от които 6 са с ядрен заряд. Торпедата могат да се изстрелват от дълбочини до 100 м.

За осигуряването на нормална работа на 104-членния екипаж при продължително пребиваване под вода е създадена комплексна система за кондициониране и вентилация, обаче използваният в нея пожароопасен способ за рециклиране на кислорода и поглъщане на въгледвуокиса от специални патрони става източник за част от проблемите на К-8.

Инцидентът

Подводницата К-8, намираща се на бойно дежурство в Средиземно море, е насочена към район в Северния Атлантик за участие в най-големите в цялата история на съветския ВМФ учения „Океан-70”, в което участват сили от всичките четири флота на СССР. Нейната задача е обозначаване на подводните сили на „противника”, промъкващи се към бреговете на Съветския съюз. Началото на учението е планирано за 14 април 1970 г., а краят – на 22 април.

Вечерта на 8 април, когато К-8 се намира северно от Азорските острови, при нейното изплаване от дълбочина 160 м. на перископен обзор за радиосеанс с центъра, възниква пожар в командната рубка на хидроакустиците, разположена в централния пост на подводницата. Веднага пристига цялото командване, което започва борба за оцеляване на кораба. Постъпва доклад и за пожар в 7-и отсек, където гори регенерацията. След 5 минути подводницата изплава на повърхността. След това пожарът се разпространява по въздуховодите.

На бойния си пост загива цялата смяна на ГЕУ (главна енергийна установка) – петима офицери. Виждайки, че пламъците всеки момент ще нахлуят в поста им, те затварят и заключват отвътре вратата. Те си дават сметка, че ще загинат, но успяват да „заглушат” ядрените реактори и да предотвратят топлинния взрив.

В 8-и сектор се струпват 16 души и са изведени през горния люк, обаче умират от отравянето с въглероден окис.

След аварийното изплаване в условия на силен щорм 46 души от екипажа са спасени от българския кораб „Авиор” (впоследствие преименуван на „Хаджи Димитър”), чрез който е съобщено в Москва за аварията. В 7-и отсек продължава да навлиза вода и наклонът на подводницата продължава да расте.

През нощта към мястото на аварията идват съветските кораби „Касимов”, „Литовски комсомолец” и „Харитон Лаптев”, но те не успяват да вземат подводницата на буксир.

Към края на третото денонощие от аварията положението още се усложнява – носовите сектори продължават да се пълнят с отровни газове от пожара, в кърмовите (задни) сектори навлиза вода, наводнени са цистерните на главния баласт.

Командирът на подводницата капитан 2-ри ранг Всеволод Бессонов обаче продължава да се надява, че подводницата може да бъде спасена и начело с него на борда остава една бойна смяна в състав 22 души.

На 12 април 1970 г. в 6:13 часа, без да има страничен наклон, задната част К-13 неочаквано потъва и повлича надолу целия подводен кораб. В условията на 8-балов щорм спасяването на моряците на борда не е възможно.

Последици

И до сега подводницата К-8 с 4 ядрени торпеда с мощност по 15 килотона се намира на дълбочина 4680 м. на 490 км. северозападно от Испания.

Назначената комисия за разследване на катастрофата е единодушна, че командирът на К-8 е действал грамотно, правилно и решително. Затова на Бессонов е дадено посмъртно званието Герой на Съветския съюз, загиналите членове на екипажа със секретен указ са наградени с орден „Червено знаме”, а живите получават медал „Ушаков”. В селището Гремиха, където се е базирал атомоходът, е поставен паметник.

К-8 е първата потънала съветска атомна подводница. Към този момент на дъното на Атлантическия океан вече лежат две американски подводници – „Трешър” и „Скорпион”. Общо от построените 196 съветски атомни подводници потъват 6.

 Ганчо Каменарски, Блиц