Преди 140 години: "Плевен падна!"

10 декември 2017 10:06   2520 прочита
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Сн.: Архив
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Сн.: Архив


Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Сн.: Архив

На 10 декември 1877 г. след петмесечна обсада пада Плевен. Осман паша признава капитулацията си. Изходът от Руско-турската война до голяма степен е решен.

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Западната турска армия задържа в продължение на почти пет месеца Плевен, обсаден от руския Западен отряд, като спира руското настъпление в Тракия.

От съдбата на Плевен зависи изходът на войната. Във Военния съвет на руската Действаща армия дори се чуват гласове войната да бъде прекратена.

На 27 юни 1877 г. руската армия преминава Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. Руснаците обаче го изпреварват и на 16 юли първи влизат в града. Това заставя Осман паша да се пренасочи към Плевен.

На 18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а на 19 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно пристигат и първите руски войски.

Първата атака

На 20 юли сутринта руските войски, командвани от генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване, едва 8600 руси атакуват около 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции.

Така първата атака на Плевен струва на руските войски 75 офицери и 2326 убити и ранени войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военният гений на Осман паша. Освен това руснаците се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.

Втора атака

На 30 юли е проведена втора атака на Плевен със силите на целия Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войници). Силите на Осман паша противодействат с 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия), като формират Западната армия. Водят се тежки боеве при Зелените хълмове, Гривишките редути и Сулуклийски дол. До края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени, а турските - 1000 убити и ранени.


Третата атака

Тя е проведена от руските войски между 7 септември и 13 септември със силите на 75 000 войници (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8500 кавалеристи и 424 оръдия. Осигурено е трикратно превъзходство на силите. На 7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени Зелените хълмове и се води бой при река Вит. На 8 септември боевете са с променлив успех. Последвани са от ожесточени боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 13 септември атаката е прекратена. Руските загуби са 12 814 убити и ранени, турски загуби - 3000 убити и ранени.

Обсадата

Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Изпитва остра нужда от хранителни припаси, но на 11 ноември отклонява руското предложение за капитулация. Военният съвет на Действащата руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Командването е ръководено от генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. Изградена е плътна блокадна линия.

Още в края на октомври са предприети действия за прекъсване на снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш. Към началото на декември Осман паша окончателно привършва хранителните припаси. Той обаче все още разчита, че Централната османска армия начело със Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и поне да отклони руски войски от Плевен. Това обаче не се случва.

На 4 декември Сюлейман паша действително преминава планината и успява да превземе град Елена, но понася големи загуби и прекратява движението към Плевен. Тогава Осман паша решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на река Вит и да се изтегли към София.

Плевен падна!

На 10 декември обсадените войски атакуват на фронт от 3 км. Води се ожесточен бой за първия ред руски окопи. Руските части отблъскват атаката, а след общо настъпление разбиват Западната османска армия и я пленяват. Руските загуби в този бой възлизат на 1894 убити и ранени. Турските загуби: пленени 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

Командващият турската армия в Плевен Осман паша лично предава сабята си на генерал Иван Ганецки в знак, че признава поражението си и капитулацията на войските си.

Вестниците на цяла Европа гърмят: „Плевен падна!”. Бойният дух на руската армия се възвръща. Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които после в битките при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

източник: dnes.dir.bg

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар