Православната църква чества Възнесение Господне

На 29 май тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.

На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

Според синоптичната прогноза в следобедните часове днес се очакват валежи и гръмотевици на много места в страната.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил ще отслужи Божествена света литургия в съслужение с българския патриарх Неофит в Казанския катедрален събор в Санкт Петербург по случай празника Възнесение Господне.

^{източник: dnes.dir.bg}