Песимизмът на българите расте прогресивно, 78% от хората ограничават потреблението си

С края на лятото се засилват страховете на хората от сезона на високите сметки - зимата. Според социологическо проучване на “Алфа Рисърч” икономическият песимизъм на българина нараства прогресивно.

От 38%, които в края на миналата година са очаквали скорошно подобрение в страната, вече само 19% имат тази надежда, каза за БТА Геновева Петрова, изпълнителен директор на “Алфа Рисърч”.
Предстои ново изследване на обществените нагласи, което е много вероятно да покаже още по-голям спад в позитивните очаквания.

Българската песимистична нагласа до голяма степен е провокирана от реалността, коментира и психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН Маргарита Бакрачева. Средата не осигурява стабилност, а когато става въпрос за определяне на ролята и мястото ни, не можем да разчитаме единствено на вътрешните си цели и мотивация, казва тя.

Според доцента медиите също изиграват своята роля за засилването на песимистичните настроения. Следването на принципа, че “добрата новина е лошата новина”, неминуемо води до формирането на страхове и негативни очаквания.

Пак според данните от проучването на “Алфа Рисърч” 73% не виждат икономическо оживление, а 78 на сто продължават да ограничават потреблението си.

Допълнителен натиск върху психиката на българите оказва и усещането, че са рамкирани в ситуацията, в която живеят, коментира още Бакрачева. Световната финансова криза намалява възможностите за намиране на стабилност, поне в материален аспект, и това допринася за повишаването на стреса.

По думите й, когато човек се сравнява със съседите си в собствената си държава, доходът не е от толкова силно значение. Когато става въпрос обаче за сравнение с жители на други държави, ефектът е много-по-висок, защото парите са важни не сами по себе си, а защото създават по-висок стандарт и по-добри условия за живот.

Ръстът на депресиите през зимните месеци традиционно е по-висок спрямо другите сезони. Намаляването на деня, по-малкото слънчева светлина и свързаните с това хормонални промени също усилват усещането за тежест. Доказано е например, че в страните с много слънчеви дни, даже и при липса на високи доходи - в Нигерия например, хората са много щастливи, казва Маргарита Бакрачева.

Точно обратното, в скандинавските държави, в които слънцето залязва рано следобед, и депресиите са с по-голяма честота, както и самоубийствата.

Може ли човек да си изгради защита от непрекъснато бомбардиращите го новини с отрицателни послания? Категорично да, като намали потока на възприеманата информация или я подбира внимателно, така че да не се натоварва излишно, смята психологът.

Действат и техниките за позитивно мислене - на всяка негативна мисъл има вариант за противодействие. Действа и омаловажаването по стандартния начин - че най-важното е да сме здрави.
Ако например поради липса на пари не можем да сменим колата си, можем веднага да пренасочим мислите си колко обичаме старата си кола и колко хубави преживявания имаме с нея.

Новините за финансова криза можем да потушим, като си помислим за всички хубави неща, които не се повлияват от това - срещите с приятели, както и това, че можем да си позволим някое евтино, но съществено удоволствие. Вярно е, че липсата на достатъчно средства и стабилност карат човек да се чувства несигурен и объркан, но пък не бива да забравяме, че и парите не гарантират щастието. То зависи само от нашата способност да трансформираме негативната си нагласа в позитивна.