Отпада възможността за преференциален вот

Само със 72 гласа "за", 17 "против" и седем въздържали се мнозинството в парламента прие на второ четене промяна в Изборния кодекс, с която отпада възможността за преференциален вот.

Така на практика вече няма да има възможност гражданите да гласуват за точно определен кандидат от листите на партиите и коалициите от партии.

Преференциалният вот беше едно от обещанията на ГЕРБ при идването им на власт и именно те го въведоха преди няколко години при създаването на кодекса, предаде БГНЕС.

Отпадането на преференцията беше подкрепена само от депутатите от ГЕРБ, трима независими депутати и от двама от Коалиция за България. От "Атака" не гласуваха, съобщи БТА.

Като цяло от БСП и Синята коалиция се обявиха за оставане на преференциалния вот.

Депутатът от левицата Петър Курумбашев заяви, че преференциите дават възможност на избирателите да размества листите. Така е уважено мнението и на партийната централа, и на избирателите, каза той, цитиран от "Фокус".

Колегата му Георги Божинов посочи, че предложението е записано между първо и второ четене, няма автор и не е ясно кой носи политическата отговорност за него. Той добави, че преференциалният вот е сърцевината на новата избирателна система.

Оставяте правото на партийните ръководства да подреждат листите и депутатите да му се подчиняват безпрекословно, каза Божинов. Според него решението е голямо връщане назад.

Михаил Михайлов от Синята коалиция заяви, че не може да отмени право на избор, което веднъж е дадено заради технически проблеми. Българският народен представител се страхува да бъде подреждан от гражданите, констатира депутатът.

Колегата му Мартин Димитров добави, че някой в ГЕРБ се е уплашил от преференциалното гласуване. Според него, преференциалното гласуване означава повече демокрация. Ако хората вземат решенията на изборите, ще има повече гласуващи, посочи той.

Само страхът може да е причина да не им се даде това право, поясни съпредседателят на СК.

Павел Шопов от "Атака" определи преференциалния вот като недомислие и добави, че е добре да отпадне. Според него преференциите позволяват да има раздори вътре в партиите.

Народните представители от ДПС пък не успяха да преборят уседналостта - мнозинството не прие предложенията на Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак. Те поискаха да отпаднат изискванията за избирателите на евроизборите, които да са живели най-малко през последните три месеца в България или друга страна-членка на ЕС, а за местните - най-малко 6 месеца.

Рамадан Аталай запита по време на дебатите по този параграф защо мнозинството отнема възможността на македонските българи и на украинските българи да се чувстват българи и да могат да гласуват за онези, които искат да управляват в България. Той предложи да се отложи гласуването на този текст днес и комисията пак да ги обсъди, но идеята му бе отхвърлена.

Колегата му Юнал Лютфи поясни, че принципът за уседналост не е общоевропейска практика и той не може да е причина да се лишат българските граждани от правото им на глас.

Народният представител от ГЕРБ Димитър Лазаров обаче заяви, че не е премахнато правото на българските граждани в чужбина да гласуват на президентски и на парламентарни избори и уседналостта не е свързана с тях.

Изборите ще са в неделя както досега, решиха още депутатите. Мнозинството отхвърли предложението на ДПС изборите да се произвеждат в неработен ден.

Парламентът отказа да върне избора на районните кметове в големите градове.

^{източник: dnes.dir.bg}