Отбелязваме 137-та годишнина от избухването на Априлското въстание

Покрай Деня на труда, Страстната седмица и предизборните събития на заден план остава една от най-важните дати в българската история. Няма как, обаче, да бъде подмината 137-та годишнина от избухването на Априлското въстание – най-голямото в нашата история до началото на 20 век и безспорно най-успешното в борбата за освобождение от турско робство.Прелюдията към страшните, но славни дни на април 1876 година, е дълга и минава през делото и идеите на Раковски, Каравелов и Левски, както и през узряването на българското общество за идеята за свобода.

Самото въстание е подготвено по-добре от всички предишни. Страната е разделена на четири революционни окръга (след известни промени) – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски.

Първата пушка пуква на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. Куршумът е изстрелян от въстаника Георги Тиханек на Калъчевия мост в града. Оттам пламва целия Пловдивски (Панагюрски) окръг, където въстанието трае най-дълго и взема най-много жертви. Въстанието, обаче, избухва с 10 дни по-рано и обърква плановете на другите окръзи.

Прилично участие в бунта взема и Търновския окръг. Със закъснение се включва и Сливенски, но само с една чета. Полицейския натиск от страна на турците осуетява обявяването на въстанието във Враца. По-късно там със закъснение пристига четата на Христо Ботев, която е разбита във Врачанския Балкан.
Потушено с помощта на редовната турска армия и башибозук, въстанието е удавено в кръв. Тази кръв, обаче, я вижда целият свят. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.

Дълъг е списъкът с имената на героите, дали по-голям или по-скромен принос за свободата на народа си. Предположенията за жертвите пък варират от 30 хил. до 70 хил. Част от тези имена ще бъдат прочетени довечера от 20.30 часа на площада в Панагюрище. Тогава вицепрезидентът Маргарита Попова ще присъства на тържествена заря-проверка по повод годишнината.

От 10.30 часа на площада в Клисура ще се отслужи заупокойна панихида , а от 11.30 часа ще има възстановки от сцени на Априлското въстание от 1876 г., а от 17.00 часа на площада ще има тържество.

Тук ще посочим само имената на „официалните виновници“ за избухването на Априлското въстание:

Търновски окръг, със седалище Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, а помощници са му Христо Караминков (Бунито) , Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;

Сливенски окръг - главен апостол е Иларион Драгостинов, а помощници са Стоил войвода и Георги Обретенов;

Врачански окръг - главен апостол е Стоян Заимов, помощници са Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;

Пловдивски окръг, със седалище в Панагюрище - главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски. По-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.
 

^{източник: blitz.bg}