От Атака видяха повод за импийчмънт на президента

Партия „Атака” и президентът Росен Плевнелиев влязоха в конституционен спор за легитимността на служебното правителство. От партията видяха повод за импийчмънт на държавния глава заради структурните промени в кабинета, които определиха като противоконституционни. От "Дондуков" 2 също се позоваха на основния закон, за да ги обосноват.

Според лидера Волен Сидеров указът за назначаването на служебното правителство е незаконен заради създадения пост на специален министър за електронното правителство и тримата вицепремиери. Националистът се мотивира с твърдението, че според основния закон на България само Народното събрание може да прави такива промени, а държавният глава е трябвало да се съобрази със структурата на кабинета „Борисов”.

От „Атака” твърдят, че Росен Плевнелиев е нарушил и закона за електронното управление, според който създаването на електронното правителство е в правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„Тези нарушения са достатъчен повод за импийчмънт на президента при съставянето на новия парламент след 12 май,” подчерта Волен Сидеров и призова Конституционният съд да отмени указа за назначаване на служебното правителство и този за разпускане на 41-то Народно събрание.

От партията ще се обърнат за това към омбудсмана Константин Пенчев, който единствен има право да сезира Конституционния съд при липсата на парламент.

Междувременно пресдиректорът на служебния кабинет разпространи официална позиция относно други критики към законността на състава на правителството. Публикации в медиите от петък изразиха съмнение относно легитимността на назначаването на Марин Райков за премиер заради двойно гражданство.

Марин Райков е роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ, където дипломат е баща му - Райко Николов. Той обаче никога не е бил гражданин на САЩ, обявиха от пресофиса на Министерския съвет.

От там уточниха, че законът в САЩ, според който всеки роден в Съединените щати става техен гражданин, не важи за деца на дипломати.

Президентът се защити с Конституцията

Администрацията на президента отхвърли твърденията на „Атака”, като се аргументира с Тълкувателно решение № 20 от 1992 г. на Конституционния съд. Според него при формирането на служебното правителство е допустимо да променя и структурата на служебното правителство.

В решението на съда се посочва, че „съгласно чл. 84, т. 7 от Конституцията промените и структурата на Министерския съвет се правят от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Така е в случая на министър-председател и Министерския съвет, избрани от Народното събрание. Когато президентът назначава служебно правителство, той не е ограничен от Конституцията да определя неговата структура, още повече, че предвид особеностите, присъщи на този кабинет, президентът може да реши да рационализира управлението или да го направи по-икономично“.

Относно другата критика на „Атака” – за назначаването на специален министър за електронното правителство, от администрацията на Росен Плевнелиев подчертават, че с новия пост не се създава ново министерство. „Назначаването на министър без портфейл, т.е. без ведомство и административна структура, не представлява структурна промяна,” пише още в становището.

Според президентството назначаването на трима вицепремиери, което от националистическата партия също определят като противоречие с основния закон, е в изпълнение на Конституцията. „Нейните разпоредби предвиждат да бъдат назначени поне двама заместник министър-председатели. В компетентността на държавния глава е да може да назначи и трима вицепремиери,” твърдят от офиса на президента.

^{източник: btvnews.bg}