Ощетените работници - истинският стопански проблем на САЩ

5-ти септември е официалният Ден на труда в САЩ. Този празник обаче сега бележи много труден момент за американските работници, пише Мохамед Ел-Ериан, директор на най-големия в света фонд за облигации Pimco.

Вече десетилетия наред доходите на работниците като дял в националния доход падат. Работниците днес са тези, които носят най-тежкия товар от настоящите икономически затруднения на държавата. И твърде малко неща дават надежда, че ситуацията в обозримо бъдеще ще се подобри. А залогът е не друго, а социалната справедливост в цялата страна.

Данните са стряскащи: през последните 30 години доходите, спечелени с труд, са спаднали от 52% на 44%. Корпоративните печалби нарастват двойно по-бързо от ръста в работните заплати. Последните данни за заетостта през август показват, че безработицата остава много висока /9.1%/. Но ако се включи и броят на хората, които са само частично заети, действителният процент на безработицата в САЩ достига 16.2%.

Още по-директно говори делят на възрастното население, което днес не работи: 42% , при само 35% преди десет години. Рекордно е времето, необходимо на уволнения работник да си намери нова работа - средно 40 седмици. Трайната безработица се задълбочава. Сред завършилите колеж безработицата е само 4%, но за тези без колеж 11%. А за младежите на възраст между 16 и 19 години безработицата достига ужасните 25%.

Според Ел-Ериан, проблемите на трудовия пазар в САЩ се превръщат в голяма криза със сериозни икономически, социални и политически последици. Ако сегашната тенденция се запази, безработицата ще се превърне в част от системата. Това вещае бедност, включително ръст на броя на бездомните: трудностите на ипотечния пазар затрудняват намирането на подслон. Очертава се рецесия.

Икономическият растеж в настоящия момент сам по себе си не може да поправи ситуацията, така че уместно е да се запитаме какво прави правителството. Отговорът също не дава надежда: бюджетите се затягат, което от своя страна поставя работниците в още по-неблагоприятна ситуация, тъй като съкращава достъпът им до образование, здравеопазване и други социални услуги.

В извънредно разединения Конгрес всякакви нови трансфери са просто невероятни. Политиците не могат да се споразумеят за правилната реакция на тази ситуация. А федералният резерв вече е в зоната на експеримента и може да окаже само нетраен и ограничен ефект върху икономическия растеж.

В тази среда е истинско изкушение да се обвинят за неволите “външни фактори”, например глобализацията и технологичния напредък. Те действително позволяват да се създава повече продукция с по-малко заети, или с по-ниско платени работници.

Но преди да прегърнем това обяснение, да си спомним за известната молитва към Бога: да ни даде мъдрост да приемем нещата, които не могат да се променят и смелост да променим онези, които могат - както и мъдростта да различаваме едното от другото.

Вместо да обвинява глобализацията и технологиите, които улесниха и спасиха милиони човешки животи по планетата, САЩ е редно да адаптира трудовия си пазар към новите икономически реалности.

Президентът Обама трябва да се реши на три ключови стъпки, според автора. Първо, да се предложат политики, които премахват структурните пречки пред икономическия растеж. Второ, да мобилизира около себе си достатъчно политическа подкрепа, за да започне процесът на внедряването им, който ще трае много години. Трето, да осигури навременни междинни корекции, докато този процес напредва.

По-заможните хора може би ще отхвърлят всички усилия като нерелевантни на тяхната собствена реалност. Та нали печалбите им са меко казано отлични?! Но е добре те да променят нагласата си: не само заради някаква абстрактна справедливост, а и изцяло в свой собствен интерес.

Откъдето и да се погледне, перспективите на богатото малцинство не могат да са по-различни от перспективите на икономиката на цялата страна, твърди Ел-Ериан. Някои американски милиардери осъзнаха това и реагираха по драматичен начин.

Всички знаят за активността на Уорън Бъфет и Бил Гейтс. Наскоро Хауърд Шулц, директорът на Starbucks, призова компаниите да не чакат правителствот, но да започнат агресивно да наемат нови работници и с тях да произвеждат повече. Има и много други, не толкова прочути, но също полагащи усилия да повишат обществения просперитет. Те добре знаят, че богатството на една страна е невъзможно без социална справедливост.

За разлика от повечето страни по света, досега в САЩ е нямало по-значително надигане на социално недоволство. Да не говорим за Арабската пролет - видяхме серия от по-рано немислими протести в много развити държави. В Германия и Британия имаше брожения. Във Франция, Италия и Испания национални стачки. Дори Израел не остана в страни от общото недоволство.