Някога искахме България да е като Гърция, сега се надяваме да оцелеем

Някога България се надяваше да бъде като Гърция, сега просто се надява да оцелее, пише британското сп. “Икономист” в материал за българската икономика nод заглавие “В бурен район” (In a rough region).

Изданието цитира българския анализатор Иван Кръстев, според когото преди 20 години оптимистични анализатори в прогнозите си хранели голямата надежда, че България може да стане като Гърция - “сиреч, умерено демократична, но умерено корумпирана”. Сега, казва още Кръстев, те се надяват, че Гърция може да стане като България - бедна, но финансово дисциплинирана и без да създава прекалени главоболия за другите.

Засега България устоя на икономическата и еврокризата. Безработицата допълзя до 12%, но това е наполовина на равнищата в Гърция и Сърбия. Предполага се, че над 1 милион българи живеят в чужбина, работейки по-специално в Испания и Гърция. Някои от тях са загубили работата си и са се върнали у дома, но стойността на банковите преводи за родината всъщност е нараснала. През 2008 г. официалната сума на преводите беше 694 млн. евро. Миналата година тя нарасна до 774 млн. евро, отбелязва “Икономист”.

БВП на България нарасна със скромните 1.7% през 2011 г. и се очаква да се забави тази година. Неотдавнашно изследване показва, че цели 30 на сто от икономиката е сива.

Според списанието българите са нещастни. Цитирано е проучване на института “Отворено общество”, установило, че над две трети от хората в страната очакват икономиката да остане същата или да се влоши през следващите 12 месеца, а цели 56.7% намират ситуацията за “непоносима”.

България е най-бедната страна в ЕС. Средните надници са 3.50 евро на час, а средните месечни заплати са едва 360 евро. Понеже 10 на сто от българския износ отива за Гърция, а гръцки банки държат 40 процента от всички заеми, едва ли е изненадващо, че българите нервничат, пише още в анализа.

Това, което особено ги тревожи, казва бизнесменът Васил Василев, е опитът им от миналото, който показва, че каквото се случи в Западна Европа, “идва тук след година-две”. Василев изпраща организирани групи работници в други страни от ЕС, по-специално за сезонна работа. Той се тревожи, че политически натиск над компаниите да заменят неговите работници с местните безработни може да засегне бизнеса му и по този начин и българската икономика. Той смята, че страната се нуждае от план за избягване от прекомерната зависимост от Еврозоната.

В една област пазарът вече се променя. Крахът от 2008 г. остави огромен брой непродадени ваканционни апартаменти по Черноморското крайбрежие. Когато строителите фалираха, много от апартаментите се озоваха в ръцете на банките. Оттогава ги купуват руснаци от средната класа, казва банкерът Цветелина Бориславова, която се е оказала с хиляди апартаменти.

Много българи, които не харесват правителството на Бойко Борисов, популистки премиер (който преди време е живял с Бориславова), се оплакват от потискане на демокрацията, коментира британското издание. Парламентът се е превърнал в “гумен печат”, цитиран е и анализаторът Борислав Цеков, който потвърждава мнението, че бизнес лобита си осигуряват изгодни за себе си закони.

Няколко хиляди излязоха неотдавна на улицата, за да протестират срещу Закона за горите, който беше приветстван от строителите на ски курорти. Правителство направи отстъпки, се казва още в статията.

Може би най-обезпокоително е състоянието на медиите. Основните вестници са собственост на банки или мощни компании. Разследващата журналистика е малко. Рекламата от правителството и от държавни компании е голям източник на приходи за вестниците и поради това автоцензурата е на мода, твърди издателят Валери Ценков.

Но българският външен министър Николай Младенов казва, че за него най-дразнещото е “постоянният спад в качеството на журналистиката”. Той не вижда връзка с автоцензурата, отбелязва още “Икономист”.