Нобеловият лауреат Пол Кругман: Америка няма да попадне в плен на китайците

Никой не разбира философията на дълга, според нобеловия лауреат Пол Кругман. В статия за The New York Times той обяснява защо не бива да се правят аналогии между дълга, който трупат домакинствата и дълга, който трупат правителствата.

Причина да разсъждава над този проблем е дебатът за бюджетния дефицит на САЩ, благодарение на който в общественото съзнание се наложи схващането, че САЩ ще трябва да върне парите, които е заел от пазарите. Някои коментатори сравниха ситуацията с обикновеното американско семейство, което е взело голяма ипотека и му предстоят тежки години, в които ще трябва да я изплаща.

Тази аналогия е неправилна най-малкото поради две причини, изтъква Кругман. На първо място домакинствата са длъжни да платят дълговете. Правителствата - не са. Единственото, което те трябва да направят, е да си подсигурят възможност за подновяването на кредитните линии, по които получават нови, по-големи дългове, като темпът на нарастване е по-бавен. Така например дълговете от Втората световна война никога не са били платени. Те просто станаха пренебрежително несъотносими към степента, с която икономиката на САЩ нарасна в годините след това, а също и спрямо приходите от данъци и такси в държавата.

Втората причина се крие във факта, че едно прекомерно задлъжняло семейство дължи пари конкретно на някого. Делът на САЩ в голяма степен представлява пари, които ние дължим на самите себе си.

Кругман отново се връща към примера с Втората световна война, когато данъкоплатците са били изправени пред дълг, чието съотношение към брутния вътрешен продукт е било значително по-голямо, спрямо това, което се наблюдава днес. Но този дълг е бил собственост на данъкоплатците. Този дълг не е направил американците по-бедни, нито е попречил на следвоенна Америка да даде по-високи доходи на населението и по-висок жизнен стандарт.

Истина е, че в момента чужденци държат по-голяма част от дълговете на САЩ, включително и държавния дълг. Но срещу всеки долар, който държавата дължи на чужденец, стоят 89 цента, които Америка има да получава от чужбина. Това е така, тъй като чуждестранните инвеститори съзират в американските активи сигурност. Фактически Америка печели повече от своите активи в чужбина, отколкото плаща на чуждестранните инвеститори, тъй като лихвите по нейните ценни книжа са ниски. Ето защо според Кругман са несъстоятелни страховете, че скоро Америка ще попадне в плен на китайците.

И все пак, фактът, че държавният дълг на Америка не може да се сравнява с ипотеката, изтеглена от едно домакинство, това не означава, че съвсем няма повод за притеснения. Таксите, които се плащат по тези дългове, трябва да бъдат така нивелирани, че да не тежат на процеса по поддържането на кредитното състояние и да не отклоняват ресурси от продуктивните дейности, като стимулират укриването на данъци в дадената държава.

Това е и причината стабилните и отговорни правителства да могат да си позволят да живеят с по-високи равнища на дългове, но те налагат и по-високи данъци. Великобритания например надхвърля съотношението дълг към БВП от 100% в последните 81 години, посочва Кругман.