Неврологът в Първа градска болница - София д-р Валентин Кирилов: Народът е неадекватен

Не може да вървиш по улиците, да псуваш хората около теб и да очакваш, че ще си здрав, заяви пред BNews.bg д-р Валентин Кирилов, невролог в Първа градска болница - София.

- Д-р Кирилов, все повече хора се оплакват от главоболие, защо?

- Не знам защо хората на всяка болка в гърба, шията и главата я наричат плексит. Плексит е заболяване, което като невролог срещам до 3-4 случая годишно. Стоенето пред компютъра е много вредно. Обездвижването води до непрекъснати, засилващи се болки в гърба, главата и шията и раменете. Към това се прибавя приемът на малко течности, нередовното ходене до тоалетна, хапването на т. нар. junk food.

Голяма част от главоболията не са мигрени. Главоболието е симптом, затова лекарят трябва да открие с какво е свързано. Инсултът също е симтоматично заболяване, той сам по себе си не е болест. Той може да бъде резултат от някои аномалии в кръвоносната система, да е проява на атеросклероза, както е най-често, последица от неправилен начин на хранене, на нелекуване или неправилно лечение на високото кръвно и т.н.

- По-лесно ли се лекуват инсултите сега, отколкото преди 20 г.?

- Не, защото мозъкът не е като сърцето, тази тъкан е много по-различна от всичко останало. Там процесите са много трудни за контрол. Лекарите се надявахме на това, че като се вкара тромболитично вещество в засегнатия участък, част от него започва да се кръвоснабдява, но уви. Има много строги индикации, когато това лечение може да се направи. Иначе резултатът е негативен.

- Тогава при този бум на инсулти как се справяте?

- Да вземем един болен с инсулт- да го изкъпеш, преоблечеш, тук това се прави с две ръце от санитарите, които най-често са жени и няма как да вдигат един тежък обездвижен човек. И то по няколко пъти на ден и не само един и двама болни. Една санитарка просто няма толкова сила да се грижи за 8 болни например, колкото са при нас в момента. По света този процес го извършва болничен автомат и нещата се облекчават.

Лекарят не трябва да мисли за тези неща, както и за това да пресмята лекарствата на болния така, че да се вмести в парите по клинична пътека. Не стига че пътеката е недофинансирана, ами от нея болницата взема пари да плаща ток, парно и ей такива работи. Нещата са по-негативни, отколкото се представят. Лекарите трябва да бъдат мотивирани да работят само медицина. А пациентите да бъдат спокойни, че техните близки са обгрижени както трябва. Затова не е виновна нито санитарката, нито аз, нито ти, системата е такава.

- Какъв е изходът?

- Аз съм клиничен невролог, не трябва аз да казвам какво трябва да се направи. Медицина се прави с много пари.

- Защо се увеличават случаите на множествена склероза?

- Не мога да кажа, че тя е по-често срещана отпреди, просто сега с новите методи на диагностициране се открива по-лесно. Преди се бъркаше с някои други заболявания.

- Модерно ли се лекува това заболяване у нас, сякаш много пациенти, които могат да си го позволят, търсят спасение в чужди клиники?

- Лечението у нас е качествено, същите медикаменти, които ги имат там, ги има и тук. Същото важи и за процедурите. Това е просто спекулативно мнение, че в чужбина ще се лекуват по-добре. Да, за някои неща. Специално за неврологията не бих могъл да кажа, че има някаква съществена разлика тук и там. Проблемът е чисто финансов.

Неврологията е една от най-тежките патологии изобщо, пациентите се лекуват дълго, последиците са тежки и много често водят до инвалидизация и в обществото се появява впечатление, че едва ли не лекарите са виновни, че болният не е излекуван докрай. И от тази гледна точка тя е неблагодарна специалност. В света се полагат много парагрижи около основното лечение. Например при болните от множествена склероза рехабилитационният процес е много активен, има специални центрове с комплекс от упражнения според състоянието на болния. И подобренията идват и от тези усилия, които се полагат. Там се полагат грижи както за болния, така и за неговите близки. Това у нас не е застъпено.

- И какво се получава: медицината става все по-високотехнологична, а качеството на здравните услуги пада. Защо?

- Има много организационни въпроси, които трябва да бъдат решени. Силно преувеличено е, че болният плаща едва ли не за всичко. В неврологията например не постъпват пари от избор на екип, защото елементът спешност е водещ. Какъв избор на екип от човек с диабетна полиневропатия, или от 75-годишен пациент с болен кръст? Една дузина заболявания са освободени от потребителска такса в болниците- епилепсия, Паркинсонова болест, туморите, хипертония с ТЕЛК и всички ТЕЛК са освободени от потребителска такса, инсултите масово са с ТЕЛК и т.н.

- Вашите съвети...

- Хора, бъдете добри и се променете в синхрон със законите на Вселената. Трябва да се храните разумно, да постите, да правите различни физически упражнения, а също и да отделяте време за ума си. Дали ще го наричате “медитация”, усамотяване, молитва, няма никакво значение, важното е да се прави. Едновременно с това човек трябва да бъде в този живот, не може да бъдем отшелници.

Освен това не съм привърженик на съвети изобщо, трябва да видя човека, за да му дам предписания.

Сред терапевтичните методи са още смехът, чувството за хумор - лежерно, леко, не присмиване, веселие. Радвайте се на простите неща, на малките неща. Хората са забравили да се смеят, нагърбили се с много отговорности. Но не да изгълташ 3 литра ракия, за да ти е весело. Алкохолът ти размива възприятията, изкривява ги.

Забравя се, че лечението е двустранен процес. Лекарят може да даде знанията, стимулът, може да подтикне към вяра, но останалите неща зависят от пациента.

- Има ли успех тази рецепта?

- Народът е масово неадекватен. Страхът е емоция, която движи света. Много актуална емоция, която има различни изражения. Когато тя не е трансформирана е много опасна.

Между пациента и лекаря задължително трябва да има доверие. Не може да вървиш по улиците и да псуваш хората около теб и да очакваш, че ще си здрав. В един момент започваш да се разболяваш, независимо дали откриваш връзка между едното и другото. Това че не виждаме причини и следствени връзки, не означава, че те не съществуват.

Хората искат да им дадеш хапчето и да се излекува веднага, а то не става така. Болният трябва да положи усилия, за да се излекува. Докато това не се промени като мислене в хората, кой знае какви лечебни резултати не могат да се очакват. Имаш апандесит, оперират те, в този смисъл нашата медицина работи. Наблюдавам например хората с подагра - не искат да се ограничат с някои храни, което ще е добре за тях, а искат само да си пият хапчета и да оздравеят. Е, така не става.

- Ходите няколко пъти на о. Бали, за да учите при Тора и сте привърженик на философията “Санди мурти”. Това приложимо ли е в медицината?

- Допада ми да изучавам древното безконтактно бойно изкуство, известно на остров Бали. През последните години посещавам школата на майстора Нгура Харта “Санди мурти” почти всяка година и усвоявам тънкостите на самозащитата и самолечението. Това е цялостна система, която включва мантри, духовни практики, хранителен режим, енергийни упражнения, подобни на йога, комплекс от бойни изкуства. В болницата се занимавам с традиционната медицина, с тежката патология, след работа имам възможност в някои частни центрове да прилагам тези нови умения.