НЦИОМ: Напук на кризата нашенецът отделя същите суми за софри и подаръци, като миналата година

Ще празнуват предимно вкъщи, на празнична трапеза и с подаръци според възможностите си, с по-голямо желание за благотворителност и с преобладаващ оптимизъм за бъдещето. Това са отговори на хората в навечерието на коледно-новогодишните празници, към които се обърна НЦИОМ. Въпреки кризата българите ще посрещнат коледно-новогодишните празници почти по същия начин, както и миналата година, съобщиха от социологическата агенция. 79% от пълнолетните българи планират да посрещнат 2010 година вкъщи. И миналата година, когато в България за икономическа криза дори не се говореше, домашният уют отново бе избран от 77% от българите. 21% от хората ще купонясват навръх Нова година извън къщи.

4% са привлечени от примамлива оферта на ресторант или клуб. Други 4% ще изпратят старата година в ски курорт в страната или чужбина. Малцина (0,3%) ще се веселят на празничните концерти на площадите в столицата и страната. Все пак няма как дори на 31 декември всички да празнуват и 1% от хората ще работят в новогодишната нощ. Има професии, които не признават делник и празник. Сред тях са хилядите сервитьори, хотелиери и музиканти, които ще се грижат за доброто настроение на празнуващите.

Когато става дума за празници, кризата сякаш се забравя - българите ще отделят същите суми за софри и подаръци, както и миналата година. 40 на сто са приготвили до 50 лв. за посрещане на празниците. 30% планират да похарчат между 50 и 100 лв., 21% - над 100 лв., а 9% нямат възможност да отделят нито лев. Съвсем разбираемо, пенсионерите ще похарчат най-малко - до 20лв., и вероятно мнозина от тях ще разчитат на помощ от деца и близки. До 50 лв. за празниците могат да си позволят хората с доход до 500 лв. и живеещите в селата и малките градове. Между 50 и 100 лв. ще отделят най-младите, учащите (които също най-вероятно ще бъдат подпомогнати от найблизките си), заетите в частния бизнес, живеещите в областните центрове и столицата и хората с доход над 1000 лв. Над 100 лв. ще приготвят висшистите, хората с високи доходи, представителите на свободните професии и столичани.

И тази година подаръците за Коледа и Нова година ще бъдат неизменна част от празничната атмосфера. Половината българи смятат да похарчат за подаръци до 50 лв., 24% - до 100 лв., 9% - до 200 лв., а 15% казват, че нямат възможност да купят нещо на близките си. Утежняването на финансовото състояние на българите не намалява желанието им за благотворителност. Напротив, състрадателността се увеличава и хората си дават сметка, че излишните за тях вещи могат да бъдат от полза за нуждаещите се. С 11% е нараснал спрямо миналата година делът на българите, които ще отделят пари за благотворителност по Коледа. Най-вероятно и доверието към благотворителните кампании и ангажираните с тях публични личности се е увеличило. 40% от пълнолетните граждани у нас заявяват, че ще дарят пари, дрехи, ще купят подаръци или ще пратят sms за нуждаещите се. 43% категорично няма да участват в благотворителни инициативи, а 17% още не са решили. Дарения ще направят най-често най-младите и хората в активна трудова възраст, високообразованите, хората с личен доход над 500 лв., учащите, представителите на интелигенцията, работещите в частния бизнес и столичани.

И тази зима почти няма хора, които да са без топла връхна дреха - 97% имат палто или яке (96% миналата година). Без връхна дреха за зимата са най-често хората, които твърдят, че личният им месечен доход е под 100 лв., безработните и ромите. Увеличил се е и делът на хората, които имат втори чифт здрави обувки за зимата - 76%, при 67% в края на 2008 г. Втори чифт здрави обувки нямат предимно най-възрастните, безработните, хората с ниски доходи, жителите на селата и ромите.

Новата 2010 година ще бъде посрещната с надежди за по-добро бъдеще. В навечерието на Коледа оптимистите - както за бъдещето на страната (56%), така и за собственото си бъдеще (54%), са чувствително повече от песимистите (съответно 34% и 35%). И през декември 2009 г. НЦИОМ установява почти пълно припокриване на личните и обществените перспективи. Само сред най-младите и представителите на свободните професии личният оптимизъм надвишава оптимизма за страната.