Най-богатият човек в Азия притежава $ 33,3 млрд., носи часовник за $ 50



Макар да е на 86-години Ли Кашин продължава да работи активно. СНИМКА: РОЙТЕРС
В Китай казват, че от всеки долар, похарчен в Хонконг, 5 цента отиват в джоба на Ли Кашин. От 17 г. насам той е не само най-богатият бизнесмен в Азия, но и най-влиятелният инвеститор там. Затова го наричат Супермен и господарят на Хонконг, пише 24 часа. Ли Кашин е такава знаменитост, че е единственият бизнесмен с восъчна фигура в музея на Мадам Тюсо в Хонконг. В Харвард специално изучават историята на успеха му.
Седемнадесети по богатство в света със състояние от $ 33,3 млрд. според сп. “Форбс”, той обича да носи скромни костюми и пластмасови часовници за $ 50.
Ли контролира по-голямата част от Хонконг, а дейностите, с които се занимават компаниите му, засягат всички сфери от живота. Корпорацията му Hutchison Whampoa е толкова многопланова, че журналистите са измислили за нея специално определение - многопрофилен конгломерат. В сферата на интересите ѝ са телекомуникациите, спътниковата телевизия, морските превози, производството на цимент, търговията на дребно, козметиката, градският транспорт, летищата, енергетиката. Компаниите на Ли Кашин са построили всяко седмо жилище в Хонконг. Очаква се скоро бизнесменът да придобие втория по големина мобилен оператор във Великобритания 02, което ще му струва $ 10,25 млрд.
Ли Кашин е известен като човек с непогрешим усет за добрите сделки. През 2007 г. решава за пет минути да инвестира в развитието на “Фейсбук” и не бърка. С това капиталовложение впоследствие вдига доходите си с няколко милиарда.
Бизнесменът се ражда в китайския град Чаожоу на 29 юли 1928 г. Няколко години по-късно семейството бяга от настъплението на японската армия и се установява в британски Хонконг. Баща му е учител - престижна и почитана професия в Китай. Той иска синът му да получи добро образование и да се занимава с наука. Днес 86-годишният вече Ли Кашин казва: “Накъдето и да бе тръгнал животът ми, щях да направя всичко баща ми да се гордее с мен.”
Милиардерът с големия си син Виктор, който е дясната му ръка в бизнеса.
В началото на японско-китайската война Ли е едва на 9 г. В Хонконг обаче бежанците са приети хладно. Там живее чичо му - успешен търговец, но той дори не пуска на прага на дома си роднините. Когато след година бащата на Ли умира от туберкулоза, богатият чичо изпраща на осиротелите деца кошница с 4 изсъхнали оризови сладки, 6 яйца и малко евтин чай. Спомняйки си детството, днес най-богатият човек в Азия казва:
“На 12 г. вече се чувствах остарял.”
Въпреки лишенията момчето започва да учи. Когато баща му умира, е принудено да напусне училище и да потропа на вратата на чичо си за работа. Така става продавач на каишки за часовници. Бъдещият предприемач обаче скоро си намира по-перспективна работа - щамповчик в завод, който произвежда метални врати. В момента, когато се убеждава, че парите му стигат, за да изхрани майка си, младежът продължава да учи. Работи по 16 ч, а след смяната тича във вечерното училище.
В края на 40-те Ли Кашин започва работа в компания за продажба на пластмасови изделия, които стават много търсени след войната. В този момент случайността му помага да направи крачка към успеха.
Както сам разказва, един ден секретарят на директора на компанията се разболял. А директорът имал нужда бързо да му се подготви делово писмо. Ли се притекъл на помощ. Писмото било написано толкова добре, че директорът решил да го повиши и да му повери малък отдел. За година амбициозният младеж успява да продаде 7 пъти повече стоки от останалите отдели и на 19 г. се озовава начело на фабриката за пластмаса.
Мечтата му обаче е за собствен бизнес. Събира малък начален капитал и през 1950 г. организира цех за производство на гребени и четки. “Започнах от нулата и сам се занимавах с всичко - от монтажа на оборудването до счетоводството”, спомня си днес милиардерът. Той предприема пътуване до Европа, за да проучи новите технологии за оцветяване на пластмасата. Удивен е, че там правят от нея чинии, битови прибори и дори украшения. И когато се връща в Хонконг, започва да модернизира производството си и наема най-добрите технолози, които успява да намери. През следващите няколко години става най-големият производител на изкуствени цветя в Азия.
Развитието на производството изисквало покупката или строителството на нови сгради. Свикнал да прави всичко сам, Ли Кашин започва да търси подходящ недвижим имот за компанията си и толкова добре изучава ситуацията на пазара, че инвестициите в имоти скоро стават още едно направление на бизнеса му. Така се появява холдингът му Cheung Kong.
Културната революция на Мао Цзедун помага на предприемача да натрупа първите милиони. Уплашени от нея, англичаните масово да напускат Хонконг, ужасени от комунистическата напаст. Цените на земята в британската колония падат рязко. Собствениците панически продават, а Ли Кашин купува трескаво. Мнозина тогава го смятат за луд, но само 10 г. по-късно става ясно, че това е далновидност. През 1976 г. след смъртта на Мао новото ръководство в Пекин подлага на критика политиката на “великия кормчия” и започва икономически реформи. Чуждестранният капитал отново нахлува в Хонконг, привлечен от необятния пазар. В този момент Ли Кашин започва да прибира лихвите от бума на недвижимите имоти.
Следващата му стъпка е покупката на големи промишлени предприятия, принадлежали на британците. През 1979 г. Ли става собственик на най-големия многоотраслов концерт в Хонконг - Hutchison Whampoa. Компанията контролира търговията, морския транспорт и пристанищата на бившата колония. Има версии, че в покупката на такъв тлъст залък пръст има близостта на бизнесмена с новия китайски лидер Дън Сяопин. В същото време Ли Кашин винаги е успявал да поддържа приятелски отношения с Лондон
Доказателство за това е фактът, че той е рицар командор на Ордена на Британската империя.
През 1987 г. Ли Кашин за първи път се появява в рейтинга на милиардерите на сп. “Форбс”. Следващият голям удар на азиатеца са инвестициите в цифровите технологии - първо в скайп през 2005 г., а след това и в социалната мрежа фейсбук.
През 1979 г. Ли Кашин е заподозрян във връзки с мафията. Смята се, че тогава той сключва съглашение с главите на двата основни хонконгски клана докъде ще се прострират границите на деловите интереси на трите страни. Заради тези съмнителни контакти спецслужбите в САЩ правят всичко възможно той да стои далече от американския пазар.
Ли Кашин обаче твърди, че всички тези слухове са плод на конкуренцията и се появяват, когато е пред сключване на поредната голяма сделка. Той припомня, че мафията е отвличала големия му син Виктор
Това става през 1996 г., когато младежът е похитен от неизвестни. Скоро един от хонконгските бандити поема отговорност за похищението и иска за освобождаването на сина на милиардера 1 млн. хонконгски долара. За Ли Кашин сумата е смехотворна, той я плаща веднага и синът му е освободен. По-късно извършителят е арестуван и екзекутиран.
Бизнесменът се дразни, когато го наричат късметлия. “Късметът няма нищо общо. Всичко, което съм постигнал, е резултат на упорита работа”, казва той.
В личния си живот Ли Кашин е много скромен. Като млад той се увлича по фотографията, а днес играе всяка сутрин голф и обича градинарството, фъншуй, четенето на книги по философия и история.
Жената на Ли Кашин Лей Чон Ютмин, с която той прекарва 27 г. от живота си, умира през 1990 г. на 56-годишна възраст. Има слухове, че се е нагълтала с хапчета. Тъй като семейството спазва будистките традиции, тя е изгорена. Милиардерът не се жени никога повече. Има двама синове и 7 внуци.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.