Набраните на Еньовден билки трябва да са ”77 и половина”

На 24 юни църковният календар отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Денят е наричан още летен Ивановден или Еньовден.

Много българи наричат празника Еньовден (най-силният ден в годината, денят на слънцето). Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.

Но от този ден слънцето започва бавно "да умира" и годината да клони към зимата.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — да има за всички болести и за "болестта без име" (незнайната болест).

От растенията, които се събират, най-силно се почита т.нар. еньовче, според народните вярвания то лекува безплодие, прогонва зли духове и от него се прави и силна отвара за магии - любов и омраза.

В някои краища е разпространен обичаят - еньовска китка или венец. Те се окачват на различни места из дома и така да се прави заклинание за цялата къща и семейство.

В някой села пък тревите и цветята, набрани на празника, се събират и увиват в един голям, общ еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.

На Еньовден имен ден празнуват всички, които носят името Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

^{източник: dnes.dir.bg}