Мерките на Дянков за сваляне на лихвите - съмнителни

Министърът на финансите Симеон Дянков завчера обяви три мерки, които министерството му предлага за намаляване на лихвите по потребителските и жилищните кредити. Първата мярка предвижда лихвите по кредити за граждани и домакинства да се определят на основата на EURIBOR или SOFIBOR. Според министъра така гражданите много по-лесно ще се ориентират и за нивото на лихвите при различните банки. Според втората мярка таксата за оценка на имущество при отпускане на кредити трябва да се поделя между банката и кредитополучателя, или изобщо да отпадне. Третата мярка предвижда законови промени, с които всички кредити "от една стотинка нагоре" да подлежат на регулации, като всички останали. Сега малките по размер кредити до 400 лв. не се регулират.

Финансисти и икономисти коментираха пред Investor.bg практическото приложение на посочените мерки и евентуалния ефект от тях върху лихвите по кредитите за граждани, като изразиха съмнения, че те ще постигнат търсения от финансовото министерство ефект.

Емил Хърсев - финансист:

Банковият пазар не се влияе от нашите желания относно лихвените проценти. Ако дадена банка се кредитира в голяма степен от европейския пазар, би било уместно да определя и лихвите по кредитите, които отпуска в зависимост от индикатора EURIBOR. Но ако се кредитира основно от българския пазар, то тя получава ресурс много по-скъпо, затова не е уместно да определя лихвите спрямо EURIBOR.

По принцип индикаторът трябва да отразява цената на ресурса. Обаче нашият банков пазар не е като европейския и осигуряването на ресурс за банките от европейския пазар по време на кризата все повече намалява за сметка на увеличаващия се дял на местния ресурс.

Друг е въпросът, че би могло лихвите по кредитите да се определят спрямо някакъв усреднен показател за българския пазар. Обаче банките и сега така или иначе се придържат към усреднени показатели за пазара към даден момент, правейки собствени разчети. В противен случай могат да отидат в една от двете крайности - да отпуснат прекалено много кредити или прекалено малко, със съответните негативни последствия за тях и в двата случая.

Ако пък се поиска от банките да определят фиксиран лихвен процент за целия период на заема, смятам, че рисковата надбавка ще бъда доста висока, защото в нея ще бъдат включени и евентуални рискове за бъдещи периоди. Накратко, според мен всяка намеса на държавата при определянето на лихвите по кредитите не само че няма да ги намали, но е възможно и да ги оскъпи.

По въпроса за таксата, която банката взима за оценка на имуществото на кандидата за кредит, ще кажа, че тя трябва да се плаща от този, който има интерес. А това е кандидатът за заем. Защото никой не принуждава гражданите да взимат кредити, това е тяхно лично желание. Затова разходите не трябва да са за сметка на банката.

Предложението за регулации и на малките кредити под 400 лв. вероятно се отнася за малки финансови субекти, които не попадат в обхвата на Закона за кредитните институции. По принцип това може да стане, но изисква много допълнително администриране, затова в много страни този вид кредити са освободени от регулации.

Симеон Елазаров - изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ):

При евентуалното въвеждане на изискване за определяне на лихвата за потребителски и жилищни кредити спрямо EURIBOR или SOFIBOR, ще е много трудно това да се спазва на практика съвсем точно, защото тези индикатори са "плаващи" и лихвите ще трябва да се преизчисляват постоянно.

Иначе и сега у нас има големи кредитополучатели, главно фирми, чиито лихви по кредити зависят от един от двата индикатора. Но в тези договори за отпускане на кредити има и допълнителни клаузи, в много случаи, показващи колко над основния индикатор може да нарасне лихвата.

Бих казал, че въвеждането на определяне на лихвата спрямо EURIBOR или SOFIBOR едва ли ще помогне за намаляване на лихвите по кредитите, защото те зависят и от други фактори, като един от важните е рискът. При нашите икономически условия не може да се разчита на същата икономическа стабилност и предсказуемост, като в Дания например, затова и тук лихвите са по-високи.

Що се отнася до предложението за намаляване или премахване на таксите за оценка на имущество - видовете банкови такси би трябвало да определя БНБ, а не държавата.

А регулиране и на малките кредити под 400 лв. по принцип няма да е проблем, но изисква твърде много допълнителни административни действия.

Калоян Стайков - Институт за пазарна икономика (ИПИ):

Относно определянето на лихвения процент за кредитите спрямо EURIBOR или SOFIBOR мога да кажа, че и сега банките използват тези индикатори при определяне на лихвите си. Според мен това, че Министерството на финансите иска да изведе на преден план един от елементите, от които зависи размерът на лихвите, няма да ги направи по-прозрачни.

Трябва да се има предвид, че през последната година нашите банки набират ресурс не толкова от междубанковия пазар у нас и в чужбина, а от депозитите на вложителите.

От друга страна, в повечето договори за отпускане на кредити е записано, че банката има право да променя лихвата при определени условия. Това че кредитополучателите ще виждат своята лихва като EURIBOR или SOFIBOR плюс надбавка няма да изясни защо лихвата им се променя.

Що се отнася до таксите за оценка на имоти, то те са от значение за отхвърлените кандидати за кредити, т.е. по всяка вероятност е справедливо на тях да не се взимат такива такси. А що се отнася до утвърдените кридитополучатели бих казал, че ако иска, банката и при новите условия би могла да калкулира въпросната такса в цената на кредита. Това може да стане под формата на обща такса или да се добави към лихвата.

А и да не забравяме, че таксите по принцип би трябвало да покриват разходи, а не да носят допълнителна печалба. Така че, ако държавата има съмнения, че някои банки злоупотребяват с размера на някои такси - това е друг въпрос, чието решение трябва да се търси по друг начин.

Във връзка с регулациите на малките кредити до 400 лв. не знам какво точно има предвид министърът на финансите. Но доколкото знам, ако са необходими допълнителни изисквания, те би трябвало да се налагат от БНБ.

Георги Прохаски - председател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР):

По принцип съм съгласен, че определянето на лихвите по кредитите спрямо EURIBOR или SOFIBOR ще доведе до по-голяма прозрачност в банковия сектор. А в самите договори при отпускане на заеми банките могат да включат клаузи при какви условия лихвите могат да се променят.

Отпадането на таксата за оценка на имущество на кандидата за заем няма голям смисъл, защото ако искат, банките могат да включат тези разходи в друга такса или в лихвата.