Лапачеството и прахосването на обществени ресурси е обща черта

Скандална практика, превърнала се в ежедневие: довчерашни агенти на бившата ДС са били назначавани за посланици в страни от ЕС. Нови факти по тъй познатата тема за доносниците и тайните служби обобщава германски учен.

Какви точно са били връзките между българската ДС и гедерейските тайни служби ЩАЗИ? Каква роля е играло КГБ в тези връзки> В интервю за "Дойче Веле" германският изследовател Кристофър Неринг споделя впечатления от проучванията си в софийските архиви на Комисията по досиетата.

"Изумен съм от факта, че доносници на българската Държавна сигурност са назначавани за посланици в страни от Европейския съюз, срещу които те са работили в миналото! Българското посолство в Германия също не е изключение от тази скандална практика", казва младият германски изследовател Кристофър Неринг. От няколко месеца той стажува в Комисията по досиетата в София, завършва дисертационния си труд на тема "Сътрудничеството между ЩАЗИ, Държавна сигурност и КГБ. Какви са били общите цели и топлите връзки между службите за репресия върху инакомислещите в бившия съветски лагер според Неринг"?

По-непропускливи от Берлинската стена

Предотвратяването на бягства на източногерманци и българи на Запад е била първостепенна обща цел по време на продължилото близо четири десетилетия сътрудничество между ЩАЗИ и ДС, между гедерейските и българските тайни служби по времето на комунизма. Първоначално агенти на ЩАЗИ са идвали в България само като "сезонни работници", които следели за поведението и намеренията на летуващите по Черноморието граждани на ГДР. До началото на 80-те години отпускарските резиденции на зловещата източногерманска служба са били разположени само във Варна и Бургас.

През активния летен сезон агенти на ЩАЗИ били командировани и по КПП по западните и южните български граници. Там те следели дали в потока на гастарбайтерите между Турция и Западна Германия не се включват и източногермански туристи, подпомогнати с фалшиви документи и автомобилни табели от западногерманските си помагачи. С годините обаче опитите за бягство през България нарастват. В началото на 80-те години това налага ЩАЗИ да присъства целогодишно в страната, в София се създава постоянно представителство на гедерейските тайни служби.

За нещастие българските граници се оказват по-труднопреодолима преграда за бегълците, отколкото Берлинската стена, констатира изследователят Кристофър Неринг. "Попаднаха ми данни за сравнително успешната за бягащите през българските граници източногерманци 1975-та година. И какво си мислите" Тогава в архивите на ДС са регистрирани едва три успешни бягства срещу десетки задържани, ранени и дори убити от българските граничари мои съграждани”, посочва младият учен.

Поклони към Кремъл

"Първото впечатление от сравняването на документите за Държавна сигурност и ЩАЗИ неизменно се свързва с голямата прилика между двете тайни комунистически служби, създадени по образ и подобие на съветските НКВД и КГБ. Но докато ЩАЗИ се стреми към по-голяма самостоятелност от "съветските другари", поклоните на ДС пред Кремъл стават все по-дълбоки. В ЩАЗИ са имали самочувствие на по-самостоятелни и далеч по-организирани от българските си "колеги" и дори са се считали за втората по сила след КГБ машина за следене и репресии в соцлагера", сочи Кристофър Неринг, обобщавайки първоначалните си проучвания на масивите от информация в софийските архиви на Комисията по досиетата.

"В края на 80-те години шефът на ЩАЗИ Ерих Милке дори си позволява директно да критикува ръководството на КГБ, че "не си върши работата", допълва Неринг. Германският изследовател недоумява защо пет години след приемането на българския Закон за документите на комунистическите тайни служби все още далеч не всички документи, свързани с дейността на ДС, са предадени на комисията.

"Все пак в България режимът на достъп до документите за вече осветените от Комисията по досиетата агенти на ДС е по-либерален от този в Германия, където засегнатите могат да се запознаят само с определени документи - например с доносите, които са визирали лично тях или техните семейства", подчертава Кристофър Неринг.

Ръка за ръка и в лапането

Лапачеството и прахосването на обществени ресурси е обща черта, която характеризира всички шпионски централи в така наречения съветски блок (а и не само в този регион). Най-разтърсващият с безсмислието си документ, на който Кристофър Неринг досега е попаднал в софийските архиви, е описание на операция, в която трима командировани агенти на ЩАЗИ наблюдават ваканцията на източногермански турист в курорта Албена през 1988 г. Рицарите на плаща и кинжала подробно описват не само срещите си и жените, с които мъжът е флиртувал, но и правят изумителни за днешните времена списъци какви точно яденета и питиета заподозреният си е поръчвал и в каква последователност са му били поднасяни!

"Е, така са си карали служебните курорти на Черноморието! В крайна сметка ЩАЗИ става далеч по-масова организация от ДС. Докато на 120 души от населението на ГДР са се падали един щатен и двама нещатни сътрудници на ЩАЗИ, в комунистическа България съотношението е било далеч по-скромно - един щатен ДС сътрудник се е падал на около 650 души от населението", заключава младият германски изследовател Кристофър Неринг в интервю за "Дойче Веле".