“Комсомолская правда”: В България се работи на вятъра

Хората са приспособими и трупат пари за “черни дни”, цели държави са на прага на разорението, а спестяванията на българите счупиха всички рекорди, увеличиха се с 15 млрд. евро
В България казват, че при полет надолу песимистът крещи “аз падам”, а оптимистът - “аз летя”. Но що се отнася до резултатите от 2011, двамата заявяват “ние оцеляхме”. Това пише Нина Алексеева в статия, публикувана в “Комсомолская правда”.
Мнозинството от българите са доста приспособими и именно тази тяхна национална черта им помага да се борят с кризата. С нищо друго, освен със стремежа на българите да спестят пари за “черни дни”, не може да се обясни фактът, че през 2011 г., когато на прага на разорението се оказаха цели държави, банковите спестявания на българите счупиха всички рекорди и се увеличиха с 15 милиарда евро.
В най-скоро време България ще счупи още един рекорд - по ръст на милионерите в страната. Въпреки че в световен мащаб милионерите “обедняват”, всички български богаташи забогатяват.
Попитали премиера на страната Бойко Борисов: “Защо пенсиите в България са толкова ниски?”. “Защото има криза”, последвал отговорът. “А защо се е удвоил броят на милионерите?” Отговорът: “Инфлация”.
Основният източник на богатство на българските граждани - това са недвижимите имоти. 70% от българите имат собствена къща или апартамент и много често не един. Ако вземем предвид, че за последните десет години цените на българската недвижимост се увеличиха с 200%, тогава става ясен основният източник на растеж на броя на богаташите. Едновременно с това известният български икономист Емил Хърсев твърди, че в страната съществуват многобройни възможности за развитие на почти всички отрасли на икономиката и международните рейтингови агенции подценяват икономическия потенциал на България.
Кои са силните и слаби страни на българската икономика?
В интервю за Радио България министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви: “Една от силните страни на България е, че страната е стъпила на твърд фундамент, т.е. достигнала е такива макроикономически показатели, които с оптимизъм ни позволяват да гледаме в бъдеще. А оптимизмът в наши дни е стока, която се измерва с нашите рейтинги, лихви по кредити, и за това за нас е важно да продължим да продаваме тази “стока”. Въз основа на това можем да се гордеем с икономиката, която постигна значителни успехи през 2011 г. Например най-успешните отрасли - в сектора индустрия. Даже в края на лятото, преди поредното влошаване на обстановката в Европа, свързано с положението в Гърция, България беше в тройката лидери по промишлени поръчки, което беше добър сигнал за следващата година.
Кои са минусите: “Старите слабости на българската икономика никъде не са се дянали. По-лесно казано, често се работи на вятъра. Т.е. работи се много, с ниски заплати, с ниски инвестиции и не се произвежда достатъчно добавена стойност”.
А ето мнението на крупния бизнесмен Сашо Дончев.
“Според мен проблемът е в това, че в банките са се натрупали колосални средства, които не работят, т.е., не се инвестират в икономиката. Причините за това могат да бъдат различни: няма идеи, съществуват страхове, рисковете са неуправляеми и др. Но именно сега страната има исторически шанс. В условията на криза да бъдеш изоставаща страна предоставя огромни възможности за инвестиции. Всичко, което в България е в плачевно състояние, за разлика от успешните икономики, може да привлече инвестиции. Всичко! Средства има. А какво не ни стига?
Не ни достига решителност, умение да рискуваме и да печелим, философия за правене на бизнес. И САЩ, и Германия биха излезли от кризата много бързо, ако имаха, къде да инвестират. Там всичко е решено. В този момент те нямат тези възможности, с които разполагаме ние. А ние имаме и средства и области, в които можем да ги вложим. Но за съжаление нищо не се случва”.
А ето и мнението на милионера Красимир Дачев - първият българин, подал молба за туристически полет в Космоса.
“Българската икономика оцелява, независимо от всичко. Макар и мъчително, но България все пак се движи напред. Сега ще плащаме за всичко, което са надробили банките и финансовите институции, за всички финансови “дупки” и “балони”, които са се образували. На реалната икономика ще й се наложи да плати за това, защото именно там се създава реалният продукт.
В българското общество дискусиите за икономиката се състоят основно как най-справедливо да се раздели добавената стойност, за сметка на която се попълва хазната. Но преди да делим каквото и да било, трябва да помислим как да напълним някаква кесия с пари. И едва след това да раздаваме от него”. Та какъв е изводът за състоянието на българската икономика през 2011? Кой е прав - оптимистите или песимистите? Отговорът по-скоро е по средата. Що се отнася до оптимизма или песимизма, навярно има смисъл да цитираме думите на американския журналист Били Уоугън: “Оптимистът очаква полунощ, за да види идването на Новата година, песимистът очаква полунощ, за да се убеди, че старата година вече е отминала”.
Оценка:
3
(
3
гласа)
От българските икономисти, участвали в изработването на плана, днес можем да различим познати имена.
Сред тях са хора като: ръководителят на екипа проф. Иван Ангелов - икономически съветник на Луканов, сега на Станишев; д-р Венцислав Димитров - бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов-бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; ЕМИЛ ХЪРСЕВ - банкер; д-р Димитър Иванов - икономически съветник на двама президенти - на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов - министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров - бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов - министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев - бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов - зам. -министър на финансите в Лукановото правителство, понастоящем банкер.
Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са
Оценка:
1
(
1
гласа)
. Социалното дело
Това е разделът в проекта "Ран и Ът", който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: "Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи". (13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: "Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.