Какво очаква световната икономика през 2026 г.?

От търговското напрежение и високия дълг до опасенията от спукване на балона с изкуствен интелект, световната икономика ще се изправи пред редица рискове, които биха могли да забавят растежа през следващата година, пише Deutsche Welle. 

 
Световната икономика се сблъска с много предизвикателства през 2025 г., включително ескалиране на търговското напрежение, неравномерен, но умерен растеж и нарастващи опасения относно нарастващата инфлация и нивата на дълга в много части на света. Очаква се много от тези проблеми да продължат и през 2026 г. 

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се очаква глобалният растеж да се забави умерено – от 3, 2% през 2025 г. до 2, 9% през 2026 г. В доклада се посочва, че световната икономика е показала устойчивост тази година, но остава крехка. 

Тарифите на Тръмп 
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп шокира света през април, като въведе нов тарифен режим, насочен към намаляване на големите дефицити на САЩ чрез преструктуриране на световните търговски потоци. Ходът разтърси пазарите, компаниите и веригите за доставки. 

Междувременно Вашингтон е постигнал споразумения с множество търговски партньори. Средната тарифна ставка на САЩ обаче се е повишила от 2, 5 процента, когато Тръмп се завърна в Белия дом през януари, до 17, 9 процента - най-високото ниво от 1934 г. насам - според изчисления на Бюджетната лаборатория на Йейлския университет, съобщава Deutsche Welle. 

Очаква се Върховният съд на САЩ да се произнесе следващата година дали президент може да заобиколи Конгреса и да наложи тарифи, като се позовава на национално извънредно положение. Много наблюдатели очакват най-висшата инстанция да потвърди решението на по-долните съдилища, че тарифите на Тръмп са противоконституционни. 

Дори ако съдиите отменят тези тарифи, администрацията би могла да прибегне до други правни средства, за да възстанови някои от митата. В резултат на това тарифите вероятно ще останат ключов проблем през 2026 г. 

Търговското напрежение между САЩ и Китай 
Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis, заяви, че тарифите на Тръмп през 2026 г. ще засегнат по-силно азиатските страни. Тя посочи продължаващото геополитическо напрежение, нарастващата фрагментация на търговията и липсата на по-дълбока регионална интеграция, която би могла да смекчи последиците от тарифите. 

Търговското напрежение между Съединените щати и Китай, двете най-големи икономики в света, също вероятно ще продължи. Напрежението донякъде намаля, след като Тръмп и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха през октомври и се споразумяха за 12-месечно примирие в търговската война. 

Това примирие обаче остава крехко, а фундаментални икономически и стратегически проблеми остават нерешени. 

„Споразумението между САЩ и Китай изглежда по-скоро като прекратяване на огъня, отколкото като трайно мирно споразумение, което би сложило край на търговската война между двете страни“, каза пред DW Раджив Бисвас, изпълнителен директор на фирмата за анализ на риска Asia Pacific Economics. 

„САЩ и Китай остават в геостратегическа конкуренция, която подхранва съперничеството в ключови области като отбранителни технологии и напреднали производствени индустрии, като изкуствен интелект, квантови изчисления и роботика“, добави той. 

Бисвас подчерта, че битката за технологично господство между Съединените щати и Китай вероятно ще продължи и през следващата година. Той каза, че ще има „нарастващо използване на тарифи, санкции и други икономически мерки в ключови области на технологичното съперничество, като например модерно военно оборудване, чипове с изкуствен интелект, квантови изчисления и роботика“. 

Китайската икономика – дисбаланс между търсене и предлагане 
Въпреки това се очаква китайската икономика да остане относително устойчива през следващата година, с растеж от около 5%, в съответствие с неотдавнашните цели на правителството. 

Въпреки това, остават дълбоко вкоренени структурни проблеми, като например „демографско застаряване, намаляваща пределна производителност на капитала и свръхкапацитет в много промишлени сектори, като например стомана, корабостроене и химикали“, каза Бисуас. 

Нийл Шиъринг, главен икономист в лондонската Capital Economics, заяви в анализ, че китайският модел на растеж „продължава да предпочита предлагането пред търсенето, което води до хроничен свръхкапацитет и постоянно слабо потребление на домакинствата“. 

За да облекчат тези проблеми, китайските лидери наскоро обещаха, наред с други неща, да стимулират вътрешното потребление и да стабилизират огромния и проблемен пазар на недвижими имоти. „Политиците обещават да се справят с този проблем, но дисбалансите ще останат характеристика на китайската икономика и през 2026 г. “, каза Ширинг. 

Инфлация и висок дълг 
Междувременно инфлацията остава висока в много части на света, включително в Съединените щати и еврозоната, отчасти поради митата. По-нататъшното увеличаване на търговските бариери или прекъсванията във веригите за доставки биха могли да ускорят покачването на цените, поставяйки централните банки пред дилема: дали да повишат лихвените проценти, за да ограничат инфлацията, или да ги запазят ниски, за да подкрепят растежа. 

Покачващите се лихвени проценти биха могли да навредят на икономическия растеж и да причинят рязък скок в разходите за обслужване на дълга в силно задлъжнели и финансово по-слаби страни. 

Много страни от еврозоната, като Франция, са особено уязвими, тъй като правителствата им се затрудняват да прокарат непопулярни съкращения на разходите, за да ограничат дефицитите и нарастващия дълг. 

„Фискалният натиск, който многократно е разтърсвал инвеститорите тази година, ще продължи да преследва пазарите през 2026 г. Вече е широко прието, че публичните финанси в няколко големи развити икономики са на неустойчива траектория“, пише Шиъринг. 

Германската икономика, най-голямата в Европейския съюз, все още се бори да излезе от продължителна рецесия и се очаква да получи тласък през следващата година от увеличените държавни разходи за отбрана и инфраструктура. Въпреки това, бизнес настроенията остават мрачни. 

Водещи икономически институти наскоро понижиха прогнозите си за растеж за 2026 г. Институтът Ifo, например, сега прогнозира растеж от само 0, 8%, в сравнение с предишната си оценка от 1, 3%. Германското правителство обаче все още прогнозира растеж от 1, 3% през 2026 г. 

Ами ако балонът с изкуствения интелект се спука? 
Очаква се бумът в областта на изкуствения интелект да продължи и през следващата година. Големи американски технологични компании вече са отпуснали стотици милиарди долари за изграждане и разширяване на инфраструктура, като например центрове за данни. 

Предполага се, че тези инвестиции ще допринесат значително за растежа на брутния вътрешен продукт в Съединените щати, в сравнение с други части на света, където инвестициите са значително по-ниски. 

Инвеститорите обаче са все по-нервни относно високите оценки на американските технологични компании, тъй като все още не е ясно дали огромните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект в крайна сметка ще се изплатят. Някои се опасяват, че се е образувал балон, който може да се спука и да предизвика разпродажба на пазара. 

Алисия Гарсия-Ереро заяви пред DW, че „революцията в областта на изкуствения интелект е структурна“ и че технологичната трансформация и внедряване ще продължат и през 2026 г. Тя обаче предупреди, че рязък спад в инвестициите в изкуствен интелект, ако балонът се спука, ще засегне силно американската икономика и домакинствата, вероятно тласвайки най-голямата икономика в света към рецесия и забавяйки световния растеж.