Жестът Дянков и психясалата държава

България продължава да изумява. Това, което днес е черно, утре е бяло - и обратното. Всеки псхиатър вероятно би констатирал, че систематичната непоследователност в твърденията - все едно личностна или институционална - е белег за психическа лабилност - на личността или на институцията.

Което може да е без особено значение, когато се отнася до някой байчо от Банкя, зает с отглеждане на картофи. Но което няма как да е без значение, ако сме избрали въпросния байчо за министър-председател. Тогава той не е просто байчо, той олицетворява българските институции. При което психическата лабилност престава да бъде само личен феномен. Превръща се в институционален признак. Заразява държавата - и тя сама започва да вижда черното като бяло и бялото като черно.

Нещо такова се случва днес във и със България. И става дума, разбира се, за Бойко Борисов. Това, което той прави, откакто е дошъл на власт, е да изрича едни неща и после да се отрича от тях, като твърди (а понякога и прави) точно противоположното.

Това очевидно е неговият властов маниер, неговата представа за това как се управлява тази пущина - държавата. Примерите са легион. АЕЦ "Белене" е корупционна яма и котка в чувал, но пък ще го строим, колкото и да струва. Военната операция в Либия е "авантюра, мотивирана от петродолари" сутринта - но до вечерта еволюира до "легитимна и правилна операция". И тъй нататък.

Мотивите за това шизофренно поведение" Бих определил един от основните като неудържим нагон да се харесаш на всички. На глобалистите и на антиглобалистите, на работниците и на работодателите, на западните служби и на наследниците на КГБ, на ЕНП и на Путин. Раздаваш всекиму по лафче, обещаваш на едни едно, а на други обратното - и оставяш подчинените си да оправят бакиите.

Възниква обаче проблем. Подчинените също се хора - и прихващат. И - следвайки твоя модел на поведение, те започват също да шикалкавят, да наричат черното бяло и да разиграват етюди в зависимост от конкретния случай. И държавата психясва.

Когато подобно психясване започне да бие на очи, очевидно вече е късно за успокоителни и психотерапия. Време е за ония с белите престилки.

Ето ви поредния пример за подобно психясване: вицепремиерът Симеон Дянков, един от най-читавите участници в този кабинет, се вдигна и отиде на крака на среща с... Алексей Петров, определян от другия вицепремиер в това правителство като "октопод" и организатор на престъпна група, занимаваща се с рекетьорски акции. И съвсем очевидно тези обвинения съвсем не са безпочвени, след като само дни преди това в сайта "Биволъ" се появи изнесената от "Уикилийкс" секретна грама на бившия американски посланик в София Джеймс Пардю, нареждаща същия този Алексей Петров сред босовете на организираната престъпност в страната ни.

Не е зле да си припомним и още нещо: когато групата, обслужваща политически и вестникарски Алексей Петров, започна своята атака срещу кабинета, българският министър-председател процеди през зъби: "на война като на война". Какво се оказва днес - когато "военните" действия още не са приключили? Че неговият вицепремиер е минал в отсрещния окоп? Защото няма как по друг начин да се тълкува това наистина безпрецедентно посещение - освен като въздаване на легитимност на Алексей Петров в един момент, в който той има драматична нужда от такава легитимност. А че нуждата е драматична, говори дори обстоятелството, че това посещение съвпадна с изявлението на прокуратурата за това, че събирането на доказателства по делото на т.нар. "малък" октопод е приключило и обвинителният акт ще бъде внесен в съда.

След срещата, продължила час и половина, Алексей Петров сподели пред медиите, че с Дянков си говорели "на един език". На един език? Какво ли пък толкова е имало да си кажат на този общ и за двамата език?

Това също е доста любопитно: говорили си били за банки и за лихви. Самият Алексей Петров претендираше, че е репресиран от държавата именно заради своето предложение към правителството да бъдат намалени лихвите на банките. Нищо, че банките са частни - и че намесата на държавата в този смисъл е правно недопустима - и би била възможна единствено в държава от типа на НРБ; все пак не можем да очакваме от един кадрови офицер на ДС чак такова уважение към частната собственост. Но сега излиза, че вместо да бъде "репресиран", Алексей Петров разговаря с държавата и й дава акъл как да излезе от кризата. Факт, който несъмнено ще накара някои съдии да се позамислят, когато застане на подсъдимата скамейка.

Това, което най-много вълнуваше журналистите, е знаел ли е Бойко Борисов за тази шантава Дянкова мисия. Той впрочем отговори достатъчно категорично по присъщия си парадоксален маниер: първо заяви, че такава среща няма да има, а след това - след като тя вече се беше състояла - че не знае за нея. Което породи основателните съмнения, че големият бос си е заровил главата в пясъка, а зад гърба му двамата вицепремиери си погаждат един на друг мръсни номера (войната помежду им, станала причина за нашествието на разни флашки и патрашки, е отдавна известна).

Лично аз обаче не смятам, че това е така. По-скоро става дума за остър политически завой и пренареждане на колодата, в което част от политическите козове изгарят, но пък се появяват нови. Съвсем неотдавна Бойко Борисов спомена, че от войната между него и Алексей Петров губят и двамата - и че шапка му бил свалял за умението, чрез което само с помощта на двама-трима журналисти бил разигравал цялата държава. Самият Алексей Петров пък подаде офертата: махни Цветанов и нещата ще се оправят. И ако днес Бойко Борисов премълчи или замаже хождението Дянково при баш октопода на България, това може да се тълкува като знак, че тази оферта е приета - и че няма да му мътят водата по време на изборите - срещу съответната услуга, разбира се.

Услугата е свързана с крепенето на "големия шлем" на Първанов. И по-специално с налагането на проекта АЕЦ "Белене" - въпреки всички възражения, в този тежък за ядрената енергетика момент. Което може да бастиса бъдещето на България, да съсипе последните остатъци от доверие в европейските ни партньори - но пък ще даде в личен план, персонално за Бойко Борисов, още към... пет или дори евентуално десет години добруване в светлината на прожекторите. Неслучайно тъкмо сега се появи социологическо изследване, че българите били припознали тъкмо в негово лице бъдещият президент. Тъй че Боко може да смени Гоце. Как ви се вижда това?

И нека все пак припомня, че освен "големия шлем", президентът с двойна биография е автор и на други проекти, включително и с по-далечна давност. Един от тях е именно Алексей Петров. Тъкмо той го е пласирал като таксиджийски бос в столицата, прогонвайки за тази цел покойния Илия Божинов - както твърдеше предалият Богу дух при твърде странни обстоятелства бивш червен депутат. Основанието тогава е било: да се направи партийна "служба за проследяване". Е, когато държавата падна в ръцете на другарите, те си направиха и официална такава. Казваше се ДАНС и де факто я управляваше пак Алексей Петров.

Големият завой на Бойко Борисов в момента е именно в тази посока. Той вече даде рамо на Първанов - в неговия най-важен проект - АЕЦ "Белене". Посредникът за това сдобряване очевидно е Валентин Златев: еднакво близък и на Първанов, и на българския премиер. И някак си случайно - консултант по сделката за АЕЦ "Белене". Но не на българската страна, а на "Росатом". Позиция изключително удобна за договаряне на комисионни.

Сега Първанов вероятно връща жеста. Дава гаранции, че няма да има флашки и патрашки в предизборния период - и че Бойко Борисов ще е реалният наследник на Дондуков 2. Една ситуация, която трябва да бъде легализирана чрез съответния публичен жест. И Симеон Дянков е натоварен да го осъществи.

Бедният - дано и този път не го запишат.