Иранската сделка – крачка към мира или историческа грешка

Иранските преговарящи, които подпечатаха ядрената сделка със световните сили, бяха посрещнати от ликуващи тълпи. В същото време Израел нарече споразумението „историческа грешка”.

Американският президент Барак Обама се обади на израелския премиер Бенямин Нетаняху, стремейки се да го убеди, че Вашингтон ще спази ангажимента си към Тел Авив.

Неделната сделка в Женева предизвика спад на цените на петрола на световните пазари в понеделник.

Иран се съгласи да ограничи някои от ядрените си дейности срещу облекчаване на част от санкциите за страната, които се очаква да налеят 7 милиарда долара в икономиката й.

Така започва обобщението на Би Би Си в понеделник по световното събитие от уикенда.

Стотици посрещнаха иранските преговарящи при пристигането им в Техеран в неделя, след като постигнаха междинно ядрено споразумение със САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия.

Държейки цветя и иранския флаг на летището в столицата, те приветстваха иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф като „посланик на мира”, и скандираха „Не на войната, санкциите, отказването и обидата”.

Пред държавната телевизия Зариф заяви, че Иран е подготвена да предприеме необходимите стъпки да спази сделката. Но уточни, че временното шестмесечно споразумение може да бъде прекратено от Техеран във всеки един момент:

„Всички мерки, които ще предприемем – за изграждане на доверие, са обратими и могат лесно да бъдат променени. Разбира се, надяваме се, че няма да ни се наложи да правим това”.

Скептичен за Иран

По-рано американският президент Барак Обама приветства сделката, обявявайки, че тя ще „противодейства на това Иран да създаде ядрено оръжие”.

Но Бенямин Нетаняху заяви, че Израел няма да бъде обвързан с това споразумение и изтъкна, че е „негов дълг да говори”.

„Ние не можем и няма да позволим режим, който призовава за унищожението на Израел, да получи средствата за постигане на тази цел”.

Неговият коментар дойде, след като стана ясно, че САЩ и Иран са провели серия от разговори лице в лице през последните месеци, които са поставили основата на споразумението, но са пазени в тайна.

Световните сили подозират, че иранската ядрена програма тайно се е устремила в създаването на атомна бомба – обвинения, което Иран категорично отрича.

Сделката, постигната в Женева, ще важи за шест месеца, докато трайно споразумение продължава да се търси.

Ключовите точки по сделката включват:

- Иран ще спре да обогатява уран над 5% и ще „неутрализира” запасите си от обогатен уран над този процент.

- Иран ще предостави по-голям достъп, включително ежедневен, на инспектори до ядрените заводи Фордо и Натанз.

- Ще бъде спряно производството в завода Арак, в който се смята, че може да бъде създаван плутоний.

- В замяна, на Иран няма да бъдат налагани санкции, свързани с ядрено производство, през следващите шест месеца, ако страната се придържа към сделката.

- Иран ще получи и облекчение на санкциите, което се оценява на около 7 милиарда долара, в различни сектори, включително и благородните метали.

Временното споразумение с Иран – четвъртата в света по производство на петрол, бе последвано от спад на цените на азиатската търговия тази сутрин, където Брент падна с повече от 2 долара за барел.

Въпреки че Иран няма да може да повишава петролните си продажби за шест месеца, анализатори твърдят, че сделката се възприема от пазарите като намален риск за Близкия Изток.

По-рано държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че сделката е първата стъпка в подсигуряването на това Иран да не разполага с ядрени оръжия.

„Израел всъщност ще получи повече от глътка въздух с този пробив на капацитета (да произвежда ядрени оръжия – бел. ред.) на Иран”, каза Кери.

Той допълни, че се надява Конгресът да не допусне нови санкции, но сенаторите републиканци, както и някои от демократите на Обама, са изразили притеснения по сделката и са заявили, че са възможни още ограничения.

Междувременно ЕС съобщи, че първите санкции срещу Иран ще паднат в началото на декември.

В национално изявление иранският президент Хасан Рухани повтори, че страната му никога не би се стремила към ядрено въоръжаване.

„Без значение от интерпретациите, правото на Иран да обогатява бе признато”, изтъкна той.

Техеран настоява, че трябва да му бъде позволено да обогатява уран, който да използва в ядрени централи.

Сделката бе постигната само три месеца, след като Рухани – разглеждан като политик с относително умерени възгледи, наследи на президентския пост в Иран крайния Махмуд Ахмадинеджад.

Споразумението бе подкрепено и от иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума по ядрени въпроси.

^{източник: btvnews.bg}