Инвеститорите не искат да спасяват Гърция, бягат в злато и франкове



Разговорите между Меркел и Саркози не оправдаха очакванията им
Разпродажбите на акции на основните европейски фондови борси продължават. Очакванията на инвеститорите разговорите между германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози да доведат до реални решения на проблемите на еврозоната не се оправдаха.
Сред най-големите губещи са борсовите оператори, което отразява решението на двамата лидери да предложат налагането на такси върху финансовите транзакции.
Акциите на London Stock Exchange поевтиняват с 4.49%, а тези на Deutsche Boerse с 2.88%.
Пазарите все още са под въздействието на излезлите предварителни данни за ръста на германската икономика, който през второто тримесечие се е забавил силно до едва 0.1%. Инвеститорите са притеснени кой ще плаща за спасяването на Гърция и другите страни от т. нар. периферия на еврозоната, ако темпът на развитие на германската икономика продължи да се забавя. Предложението на Саркози за такси върху финансовите транзакции показва, че в края на краищата тези, които ще платят за решаването на европейските проблеми, може да са играчите на капиталовите пазари.
Така в Лондон FTSE 100 пада с 1.20% до 5293 пункта, в Париж CAC 40 е надолу с 0.88% до 3202 пункта, а германският DAX губи 1.54% до 5903 пункта.
Еврото е под натиск от бягството от риск на фондовите пазари, като поевтинява с 0.23% до 1.4375 долара. От своя страна, американските пари губят 0.87% до 0.7881 швейцарски франка, срещу европейската валута убежище, която поскъпва с 1.04% до 1.1346 EUR/CHF.
Фючърсите на сорт Брент с доставка през октомври поскъпват в Лондон с 0.29% до 109.60 долара за барел, подкрепени от силното поевтиняване на долара в началото на тази седмица и очакванията данните за петролните запаси на американските компании отново да покажат спад, заради увеличеното търсене през сезона на отпуските в САЩ.
Златото отново поскъпва, подкрепено от статута си на финансово убежище. Спот цената на метала вчера достигна 1 793.40 долара за тройунция, като в началото на европейската сесия се движи около 1791.50 долара за тройунция.
Акциите в Хонконг и Сидни се оказаха най-устойчиви на пазарния негативизъм, довел до понижението на индексите първо в Европа, после в САЩ, а вчера и в Япония и континентален Китай.
Индексът Hang Seng на хонконгската борса се повиши с 0.94% до 20402 пункта, на първо място заради добрите резултати на производителя на въглища China Coal Energy, компанията поскъпна с над 7%. Индексът S&P/ASX 200 в Австралия добави 1.76% до 4321 пункта, главно благодарение на новини от корпоративния сектор. Индексът Shanghai Composite се колебае около завчерашните си стойности и последно показва 2607 пункта.
За сметка на това акциите в Токио се движат надолу, със спад в Nikkei 225 до 9070 пункта, или с близо 0.5%. Пострадаха акциите на големи износители, които понасят зле скъпата йена. Вина има и влошената перспектива за икономическия растеж. Но силен спад отчитат и финансовите компании, на първо място след общото изявление на Саркози и Меркел, че се задава данък върху финансовите транзакции в еврозоната, с който еропейските лидери ще се постараят да решат дълговите си проблеми.
Еврото снощи поскъпна спекулативно, преди обявяването на резултатите от срещата на лидерите на Германия и Франция, след което беше принудено да се върне назад до 1.4407 долара, тъй като пазарът не чу новини нито за разширяване на спасителния фонд, нито за обща европейска облигация.
Подобно развитие би следвало да обезцени значително европейската валута, но тя в момента печели като единствената по-сериозна алтернатива на долара, като щатската валута продължава да губи позиции по линия на понижения кредитен рейтинг и бавната икономика на САЩ - в добавка към изразените щатски икономически интереси да имат евтина валута. Данните на Bloomberg сочат, че в кошница от 10 основни световни влаути доларът от началото на годината е загубил 6.3%.
Паундът купува 1.6439 долара, йената се засили до 76.70 йени за долар, а франкът се смъкна до 0.7938 долара. Австралийският долар купува 1.0491 щатски долара, а канадският - 1.0183. Един австралийски долар купува 1.0302 CAD. Евро/йена 110.5063.
Евтиният долар оцвети в зелено цените на суровините на световните борси. Петролът се покачи до 109.51 долара за барел брент и 87.33 долара за барел WTI. Фючърсите на бензина на борсата CME се повишиха с 0.55%. Пшеницата в Чикаго поскъпна до 7.5725 долара за бушел, което в метричната система е около 278 долара за тон, или 378 лева за тон по курс за деня.
Среброто най-сетне успя да се качи над границата от 40 долара за тройунция, а златото се търгува по цена 1787 долара за тройунция доставка декември. Неяснотата около дълговите проблеми на развитите страни и ограничените количества от благородния метал, в добавка към немалка доза пазарно преиграване, водят до неспирния растеж на този резервен актив.
Снощи индексите на Wall Street завършиха на червено, със спад от 0.67% за Dow Jones до 11405 пункта, спад от 1.24% за Nasdaq на 2523 пункта, понижение от -0.97% за S&P500 до 1192 пункта. Водещият индекс FTSE100 в Лондон завърши деня с леко покачване, но твърде бавният икономически растеж в Германия стана причина за спад от 0.45% в DAX и 0.25% в CAC40.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.