Гърция в лапите на Лернейската хидра

Гърция трябва да намали заплатите, за да подсили конкурентоспособността си и да издърпа страната вън от икономическото блато, в което се намира, заяви главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланчард, цитиран от АФП. "Гърция се нуждае от драматично намаляване на своя дълг. Това е темата на преговорите", поясни Бланчард.

В същото време гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос сравни проточилите се преговори на страната с международната "тройка" кредитори - Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ, с Лернейската хидра от древногръцката митология, съобщи Аргументи бг. "Преговорите с "тройката" са толкова трудни, че ние постоянно решаваме различни въпроси, но нови въпроси изникват на други места. Точно като при Лернейската хидра", коментира Венизелос, цитиран от РИА Новости.

В понеделник Гърция изпусна пореден краен срок да отговори на болезнените условия за нов спасителен пакет на ЕС и МВФ, като търпението на Брюксел все повече се изчерпва. Невъзможността да се постигне споразумение за помощта в размер на 130 милиарда евро може да тласне Гърция към хаотичен фалит и да заплаши бъдещето на еврозоната.

В неделя говорителят на социалистическата партия ПАСОК Панос Беглитис обяви, че лидерите на трите партии, подкрепящи правителството на технократа Лукас Пападимос, трябва да дадат своето принципно съгласие по новото споразумение до 12.00 часа в понеделник. Крайният срок обаче изтече, без да има новини от Атина.

Европейската комисия (ЕК) предупреди, че Гърция е закъсняла да изпълни исканията на Брюксел за политическо споразумение за сделката за реформиране на икономиката и намаляване на дълга в замяна на нова спасителна помощ. "Истината е, че вече изпуснахме крайния срок. Трябва да бъдат взети решения и топката е в полето на гърците", заяви Амадеу Алтафай, говорител на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.

"Евентуалното излизане на Гърция от еврозоната няма да бъде драматично събитие за ЕС", обяви вчера европейският комисар за новите технологии Нийли Крус, цитирана от АФП. "Никой няма да умре, ако някоя страна напусне еврозоната", каза Крус, подчертавайки, че тя не е "привърженичка" на подобно решение. "Непрекъснато се говори, че ако една страна излезе или бъде принудена да излезе от еврозоната, цялата структура ще рухне. А това не е вярно", добави еврокомисарят.

Според Крус гръцките власти не показват достатъчно воля да приложат необходимите реформи. "Това започна да прилича на гръцка мантра - "не можем, не искаме", коментира еврокомисар Крус, като подчерта необходимостта от "доказателства за добра воля". "Нямаме никаква увереност, че Гърция отива в добра посока", поясни Крус, добавяйки, че по въвеждането на реформите "има какво да се желае". В заключение еврокомисарят посочи, че именно гръцките власти имат най-голямата отговорност да осигурят оставането на страната си в еврозоната.

Вчера премиерът Пападимос отново бе изправен пред трудни преговори с ЕС и МВФ, както и с коалиционните си партньори, за постигането на решаващо споразумение за дълга. След 5-часови разговори в неделя той посочи, че има споразумение за икономии в размер на 1,5% от БВП, реформи за намаляване на разходите за производство и за схема за рекапитализиране на гръцките банки. Освен това правителството е готово да свие броя на държавните служители до 15 000, за да получи от ЕС и МВФ спасителния пакет от 130 милиарда евро. Но вчера двата големи профсъюза от държавния и частния сектори на Гърция обявиха, че днес ще проведат всеобща стачка против очакваните сделки между правителството и "тройката".

В същото време Франция и Германия призоваха гръцките лидери да поемат своята отговорност, като гласуват в подкрепа на антикризисния пакет, който цели да намали дефицита. По време на съвместна пресконференция след разговори в Париж президентът Никола Саркози и канцлерът Ангела Меркел настояха Атина да блокира средствата за погасяване на лихвите по кредитите в специална сметка, за да гарантира, че може да обслужва своя дълг.

Меркел предупреди, че Гърция няма да получи още помощ от ЕС за справяне с кризата докато не постигне споразумение с ЕК, ЕЦБ и МВФ за затягане на бюджета.

"Гърците ни дадоха обещания. Те трябва съвестно да ги спазят. Няма избор, времето ни притиска. Всичко е въпрос на дни. Днес ние се нуждаем от споразумение", каза Саркози. Германският канцлер добави, че със Саркози, като лидери на двете най-големи икономики в еврозоната, ще останат единни и решителни в подхода си за Гърция.

Вчера към тях се присъедини и председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, който изрази одобрение към френско-германската идея за създаване на блокирана сметка, по която Атина да връща лихвите по гръцките облигации. "Идеята не е необичайна", заяви Юнкер, като уточни, че все още има технически детайли от предложението, които трябва да се изяснят.