ГЕРБ въведе "кариерни бонуси" за членовете на ВСС

Мнозинството в парламента прие вчера да бъдат въведени така наречените “кариерни бонуси” за настоящите членове на Висшия съдебен съвет - при завръщането им на магистратска работа след края на мандата да получат повишения в длъжност.

Освен това беше прието, че сегашният ВСС може да избере следващия главен прокурор.

Това стана с промени на второ четене в Закона за съдебната власт.

Управляващите не се съобразиха с безпрецедентно острото настояване на Европейската комисия за въвеждане на пряк избор за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). ГЕРБ отхвърлиха препоръчаното от Брюксел структурно реформиране “из основи” на т.нар. правителство на съдебната власт и на прокуратурата, с което затвърдиха констатацията за изчезналата “политическа воля” от последния доклад на Еврокомисията.

В гласуването участваха под 100 народни представители, предимно от ГЕРБ, а някои текстове бяха приети с гласовете на по-малко от 60 депутати.

В първоначалния проект на правосъдното министерство беше предвидено такива превилегии да има за състава на следващия съдебен съвет, но членовете на сегашния, подкрепени от ГЕРБ, ги издействаха и за себе си.

Според промените - в едномесечен срок от изтичането на мандата му, изборният член на ВСС ще се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора. Той ще може да бъде възстановен на предишния си пост по негово искане, като времето, през което е бил член на съвета, ще се зачита за стаж.

По време на дебата в парламента председателят на правната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ заяви на опонентите си: “Тези магистрати, които са членове на ВСС и на инспектората към него, пропускат 9 години без възможност за кариерно развитие, затова не трябва да казваме, че имат привилегии. Ако приемем обратната теза, как тогава те ще имат мотивация да станат членове на ВСС - те нямат гаранция, че кариерата им ще продължи напред”.

Междувременно главният прокурор Борис Велчев коментира пред журналисти, че това е добра идея, защото не му се иска членовете на ВСС да имат началници, когато се върнат в системата.

Той обаче се обяви против друга спорна промяна, която мнозинството също одобри. Настоящият състав на ВСС ще може да избере новия главен прокурор.

Мандатът на Борис Велчев изтича на 19 февруари 2013, а мандатът на ВСС - още на 3 октомври. За да бъде възможен изборът на наследника му от този съдебен съвет, мнозинството от ГЕРБ промени сроковете за номиниране и избор на трите върховни поста в съдебната власт - главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС).

По сега действащите правила процедурата по номиниране и избор на главния прокурор траеше месец и приключваше месец преди изтичането на мандата му, тоест трябваше да започне през декември. Според новите правила обаче обсъждането ще може да трае 3 месеца, като започне 6 месеца преди изтичането на мандата на Велчев, тоест може да започне още на 19 август.

Той обаче бе категоричен, че е редно следващият, а не настоящият ВСС да избере неговия приемник, защото членовете му ще работят заедно с него 5 години.

По повод изтеглянето напред във времето на избора Велчев каза, че в това няма нищо лошо.

“В края на мандата главният прокурор не иска да поема стратегически неща, защото те могат да не бъдат приети от приемника му. По-добрият вариант е да се даде време за приемственост, както и време прокуратурата да се успокои. Сега една от най-обсъжданите теми е кой ще е следващият главен прокурор”, каза Велчев и призна, че той лично е имал сериозен проблем с приемствеността.

Главният прокурор отново заяви своя стара идея: “Ще кажа и нещо, за което отдавна настоявам - тримата големи не трябва да бъдат членове на съвета по право, с оглед гаранцията за независимост на ВСС”.

Депутатите приеха още, че Инспекторатът към ВСС ще разглежда жалби срещу забавени дела, като по този начин няма да се налага държавата да бъде съдена в Страсбург години наред. Жалбите трябва да бъдат подадени в шестмесечен срок от приключването на съответното съдебно производство с окончателен акт. Обезщетенията ще са в размер не по-висок от 10 000 лв. Според вносителите тази сума е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Най-сериозният противник на това предложение се оказа депутатът от “Коалиция за България” Любен Корнезов.

“Какво ни се предлага - Инспекторатът да назначава няколко човека, които ще определят размера на обезщетението. И през главата не ми е минавало, че може на Инспектората да се дават такива правомощия. Това не е написано в Конституцията. Инспекторатът сега става придатък към Министерството на правосъдието”, отсече той.

Корнезов оспори и намерението правосъдният министър да определя размера на обезщетението.

“Министърът на правосъдието става съдия”, изплака той. Червеният юрист прогнозира, че посоченото звено в Инспектората на ВСС годишно ще бъде затрупано с десетки хиляди искания за обезщетения.

“Защото всеки ще си каже: Я да опитам аз да видя дали мога да взема тези пари”, каза той и настоя да се отложи приемането на този текст.