”Галъп”: 32% вярват в кабинета, не искат протести и избори

Партиите на власт са стабилни, готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори са сравнително малки.

Това показва последното изследване на "Галъп", проведено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души, по повод 100 дни управление на кабинета.

Според данните доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета.

Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава, коментират социолозите.

На въпроса "Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят.

Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.

Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент.

С подобни нива на доверие започваха кабинетите "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в правителствата "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци те имаха над 50% доверие, които решително превъзхождаха недоверието, отбелязват още от "Галъп".

Според анализаторите кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.

Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните.

Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".

Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство.

Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят.

Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% за ГЕРБ от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега.

Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. При партията на Лютви Местан обаче като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа, коментират социолозите.

Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля.

И при политиците недоверието е по-високо. Представителите на РБ и ПФ (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) обаче увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите - 33%. На сходни нива са Бойко Борисов - също с 33%, Лиляна Павлова - 30%, Томислав Дончев - 26%, Ивайло Калфин - 24% и т.н.

Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% нямат доверие в институцията, но все пак Росен Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.

^{източник: dnes.dir.bg}