Европа с влак: От София до Атина за 6 часа, от Берлин до Копенхаген за 4 часа, от Мюнхен до Рим за 6

 
В началото на ноември Европейската комисия обяви нов всеобхватен транспортен пакет, заедно с план за действие за ускоряване на развитието на високоскоростна железопътна мрежа в цяла Европа. 

Целта е до 2040 г. времето за пътуване между големите градове да се намали наполовина чрез изграждане на нови линии и модернизиране на съществуващите, за да могат влаковете да достигат скорости от поне 200 км/ч. Основната цел е пътуването с влак да стане по-привлекателно от полетите на кратки разстояния, да се подобри свързаността и транспортната система на ЕС да стане по-ефективна и екологична. 

Комисарят по транспорта Апостолос Зизикостас заяви: „Високоскоростният железопътен транспорт не е просто за ускоряване на пътуванията – той е за обединяване на европейците, укрепване на нашата икономика и поемане на водеща роля в световната надпревара за устойчив транспорт. “ 

Пътниците ще пътуват от Берлин до Копенхаген за четири часа, вместо сегашните седем часа. Времето за пътуване от София до Атина ще бъде съкратено от сегашните 13 часа и 40 минути на шест часа, а пътуването между Виена и Берлин ще отнема четири часа и 30 минути, вместо сегашните осем часа и 10 минути. 

„По-бързото пътуване между европейските столици е осезаем и прагматичен резултат от волята ни да направим Европа по-обединена и ефективна“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Рафаеле Фито. 

За тази цел Брюксел работи за премахване на пречките пред трансграничните пътувания с влак – от хармонизиране на системите за билети, чрез законопроект, който се очаква в началото на следващата година, до засилване на конкуренцията за намаляване на цените. Планът се основава на съществуващата Трансевропейска транспортна мрежа TEN-T и включва законодателни мерки за ускоряване на развитието на мрежата. 

Комисията счита високоскоростните влакове за устойчива алтернатива на полетите на кратки разстояния. Влаковете отделят значително по-малко парникови газове от самолетите, корабите, автомобилите и автобусите. Според ЕК, железопътният транспорт е отговорен за едва 0, 3% от емисиите на парникови газове в транспортния сектор. 

ЕК планира също така да обедини държавите членки на ЕС, железопътните компании и финансовите институции, за да координират огромните инвестиционни нужди – очаква се те да достигнат поне 345 милиарда евро до 2040 г. и над 500 милиарда евро до 2050 г. 

Алберто Мацола, ръководител на лобито на Общността на европейските железници, заяви, че планът е важна първа стъпка. „С този централен импулс, който обединява всички заинтересовани страни, Европа наистина може да премине от изолирана високоскоростна железопътна мрежа към интегрирана трансконтинентална мрежа“, каза той. 

Усилията за интегриране на европейските железопътни връзки досега са се сблъсквали с проблеми, като например неуспешното повторно въвеждане на нощен влак между Париж и Берлин и проблемния нов маршрут Брюксел-Венеция, по който влакът е заседнал на италианската граница по време на първото си пътуване през февруари. 

Белгийският евродепутат Катлийн ван Бремп (С&Д) посочи, че предишни комисии също са си поставили за цел удвояване на високоскоростния железопътен трафик до 2030 г. в сравнение с 2015 г. „Но железопътният трафик едва се е увеличил със 17% до момента. Това се дължи главно на лошите връзки и липсата на инфраструктура“, каза Ван Бремп. 

Столиците са свързани от север на юг, от изток на запад 

В европейските столици се разработват планове за подобряване на железопътната свързаност, като една нова функция ще се появи още през 2026 г. - възможността за лесно закупуване на билети за влак в цяла Европа онлайн. Целта е да се предложи на пътниците по-голям избор и дигитален достъп до всички билети, както и да се осигурят повече билети за влак на основните платформи за продажба на билети, включително от по-малки железопътни компании, заяви ЕК. 

Европейските високоскоростни железопътни линии с обща дължина от 12 000 км все още са концентрирани само в няколко държави членки – като Испания, Франция, Италия и Германия, каза Цицикостас, а Централна и Източна Европа, за съжаление, все още са слабо свързани. 

Френският национален железопътен оператор SNCF обяви през юни, че планира да предложи високоскоростни пътнически услуги на съседна Италия през 2026 г., конкурирайки се с конкурента Trenitalia на родна територия. 

„Италия е логичен икономически пазар за високоскоростни влакове, с 56 милиона пътници годишно“, каза Ален Краковович, ръководител на междуградските линии за високоскоростния влак Тегел в S-NSE Voyager. 

Френският превозвач „тежка категория“ навлезе на испанския пазар през 2021 г., предлагайки междуградски услуги, а самата Trenitalia прави опити да се включи в печелившата френска линия Париж-Лион. 

Испания разполага с най-обширната високоскоростна железопътна инфраструктура в Европа, с над 4400 км релси на територията ѝ. Въпреки това, високоскоростните ѝ връзки със съседните страни все още са много ограничени. 

Португалия, Испания и Европейската комисия постигнаха споразумение за свързване на Лисабон с Мадрид с редовен влак за пет часа до 2030 г. и с високоскоростен влак за три часа до 2034 г., като част от железопътния план на ЕС. Това ще бъде първата високоскоростна железопътна връзка между двете страни. 

Испания има един трансевропейски високоскоростен железопътен коридор с Франция (граничната връзка Перпинян-Фигерас, интегрирана в т. нар. Средиземноморски коридор). Комисар Цицикостас заяви, че работи „интензивно“ с френския и испанския министри на транспорта и инфраструктурата за „премахване на пречките“ по границите между двете страни. 

Томаш Лахович, представител на полската държавна железопътна компания P-ka-pe в Брюксел, заяви, че P-ka-pe от години е водеща в разработването на стратегии за разширяване на високоскоростните железници в целия ЕС. Полша се смята за страната с най-голям потенциал за инвестиции в железопътния транспорт сред европейските си партньори, каза той, добавяйки, че финансирането от следващия бюджет на ЕС ще бъде от решаващо значение. 

Словакия е получила над 135 милиона евро за модернизиране на железопътните си линии и подобряване на безопасността в железопътния транспорт. ЕК е одобрила финансиране за Словакия по проекти чрез Механизма за свързване на Европа, съобщи Дениса Жилакова, държавен секретар в Министерството на транспорта. 

Министерството заяви, че инвестициите ще помогнат за съкращаване на времето за пътуване, подобряване на безопасността и подготовка на словашките железници за модерни влакове, оборудвани с европейска технология за управление на влаковете. Превозвачи и експерти призоваха за въвеждането на европейската система за безопасност след няколко инцидента. 

ЕК е планирала и високоскоростна железопътна връзка между словенската столица Любляна и Виена в Австрия, което би съкратило времето за пътуване от сегашните 6 часа на 4, 5 часа. 

В Австрия целта за високоскоростни влакове трябва да бъде постигната с високоскоростна железопътна линия между южния град Клагенфурт и Виена. Приоритетът на Словения е линия, която ще се простира от Любляна през Целе и Марибор до Шентил, където ще се свързва с австрийската линия за Виена. Министерството на инфраструктурата казва, че линията ще бъде построена между 2040 и 2050 г. 

Словенските железници в момента са изправени пред множество проблеми с точността и времето за пътуване, но отдават това на ограничената железопътна инфраструктура и големия брой текущи ремонти. 

Амбициите се простират отвъд настоящите държави-членки на ЕС: 

Вицепремиерът и министър на транспорта на България Гроздан Караджов и неговият колега Александър Николоски подписаха в началото на ноември споразумение за подготовката, изграждането и използването на трансграничен железопътен тунел между двете страни, с цел свързване на двете столици, София и Скопие, с железопътен транспорт. 

Николоски заяви, че този коридор има значително стратегическо, икономическо и геополитическо значение за Балканите и за цяла Европа, тъй като ще служи и на НАТО в подпомагането на Украйна. 

Трансграничният тунел е ключов елемент от транспортния коридор Западни Балкани - Източно Средиземноморие и стратегическия коридор VIII, част от Трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. Той ще установи досега несъществуващата железопътна връзка между България и Северна Македония и ще улесни транспорта между Черно и Адриатическо море. 

Планът на ЕК включва и железопътна линия между София и Атина, която се очаква да намали времето за пътуване до 6 часа. Караджов заяви, че през октомври както София, така и Анкара са постигнали напредък по проекта, свързващ югоизточна България и северозападна Турция. 

В края на септември Николоски обяви изграждането на високоскоростна железопътна линия от Скопие до гръцките градове Солун и Атина. Той добави, че пътуването от Скопие до Солун ще отнема един час и 20 минути, а до Атина не повече от 4 часа. „Вярвам, че това ще промени напълно начина на живот в тази част на Европа. Високоскоростната железопътна линия ще се превърне в най-важния икономически и инфраструктурен проект за цяла Югоизточна Европа“, каза Николоски. 

МВР