Новините на югозападна България
 Красавица! Мъжете въздишат по Гришовата Никол Полезно е да прочетете! 20 правила за етикет, които всяка дама трябва да знае
   РегистрацияЗабравена парола

Експедицията ни до Еверест`84 спасена от Андрей Луканов с хиляди долари


21 април 2019 11:35   2527 прочита

Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов
Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов


Снимка: Дир.БГ/Павлин Даскалов

Шерпите едва не убиват свой, който краде от българския багаж


Всяка година през април хората, които обичат планината, се сещат за далечната 1984 година, когато българската експедиция до Еверест, ръководена от Аврам Аврамов, завършва успешно. Най-високият връх в света бе покорен от българи. Първи това прави Христо Проданов на 20 април. И за съжаление той остава завинаги в снежната прегръдка на планината. След това до върха стигат Методи Савов и Иван Вълчев (8 май), Кирил Досков и Николай Петков (9 май).

В следващите редове ще си припомним за експедицията, за трудностите, които съпътстват цялата организация, и ще разкрием как е протекла атаката на Христо Проданов. За нея специално ще надникнем в личния дневник на водача на експедицията Аврам Арамов.

Малко известен е фактът, че Аврам Аврамов е четвъртият човек, на който е предложено да поеме експедицията. Преди него двама не са одобрени, а един се отказва.

"През една нощ, в два часа, при мен дойдоха двама души и ме попитаха дали искам да поема ръководството на експедицията. Това много ме изненада. Казах им, че ще си помисля, че искам 24 часа. На другия ден се видях с ръководството на федерацията по алпинизъм и членовете на бюрото на Българския туристически съюз. Казах им, че имам две условия. Никой да не ми се бърка в работата. Каквото кажа, това да става. Второто условие, че аз ще определя състава", спомня си Аврам Аврамов.

Преди него има един, който е отказал - Христо Проданов.

След като е одобрен разширеният екип, е проведен особен подготвителен лагер в Москва, който е бил в медикобиологичния център за подготовка на космонавти. Там нашите алпинисти се готвят физически и психологически.

"В барокамерата се стигаше до ситуация, в която ти спира сърцето, и точно в този момент ти подават кислород и те връщат към живота. Говоря за симулация в барокамерата, която те поставя в условия, все едно си на 10 000 - 11 000 метра. Не можеш да дишаш при такива условия, щом сърцето спре, слагат ти маската и ти подават кислород. Отново дишаш. Доста странна игра, нали. Тестове, задачи - много тежка подготовка. Който издържа, издържа. От 130 души останаха 35. Последва един от най-тежките за мен моменти. Тогава аз сведох групата до 24-ма с мен", спомня си още Аврамов.

Експедицията започва с полет до Москва, а самолетът излита точно в 10,30 часа на 20 февруари. Следва полет Москва - Ташкент, след това Ташкент - Карачи и Карачи - Делхи. В Делхи започват и проблемите, защото се бави багажът. А без него не може.

Оказва се, че списъкът с имената на българските алпинисти, който е подаден, е фалшив. А този списък е нужен, за да може да се легитимира експедицията пред властите.

"Оказва се, че по-голямата част от сегашния състав не фигурира в списъците - тук има един фалшив списък и на всичкото отгоре с две имена на жени. Едва ли в България някой може да каже кой не си свършил работата. Проблемите се усложняват и от това, че експедицията ни надхвърля 18 души - това е регламент... Защо той не е известен на никого и следователно не е спазен? Не всичко е в ред и със заснемането на филма за експедицията и радиовръзките. Ние сме притиснати до стената и почти нямаме избор. Искат ни 4 офицери за свръзка - 1 за 18 души, един за останалите 6, един за радиовръзките и един за филма, а ние имаме екипировка само за един. Заплатите и таксите за останалите съвсем не са малки. Откъде да ги вземем! Решението е - искам от другаря Андрей Луканов 30 000 долара за действие при втори вариант отбелязано във финансовата сметка утвърдена от Бюрото но ЦС на БТС, но неполучена при отпътуването ни от България. Следва телекс чрез българското посолство", спомня се Аврам Аврамов.

Водачът изпраща телекс до България и го адресира лично до другаря Андрей Луканов. Молбата е за 30 000 долара, защото експедицията се движи по "план Б".

Групата ни тръгва в един керван от Катманду, а не в два. "Вместо да тръгнем на 2 март, ние решихме да потеглим на 3 март. Това е по принуда, а не по прищявка. За решението е уведомен целия състав на експедицията, който го подкрепи", спомня си още ръководителят.

На 1 март 1984 година в 15,00 часа алпинистите ни получават окончателно разрешение - българин да атакува Еверест по Западния гребен.

На 4 март 1984 година рано сутринта е получен телекс, че са осигурени допълнително 30 000 долара за експедицията.

В този ден започва формирането на кервана и веднага става ясно, че това ще бъде един много труден процес. Първо да пренасят багажа се ангажират 200 носачи, а след още 2-3 дни се включват още 280. Трудно и с разправии багажът стига до Базовия лагер. И тогава, за изумление на всички, се случва инцидент, който за малко не приключва фатално. Местен жител се опитва да открадне кашон от багажа на експедицията, но е заловен от шерпите и едва не е умъртвен от бой. Задържан е и по спешност му е оказана помощ от д-р Кулаксъзов, който се грижи за здравето на българските алпинисти.

Денят на щастие и тревога е 20 април 1984 година. Христо Проданов атакува върха.

Какво пише за този ден ръководителят Аврам Аврамов в личния си дневник:

От базовия лагер потегля към Лагер №1 последната за сега група за щурмуване на върха - Ники, Любо, Кирчо, Огнян и Стайко. Към базовия лагер се спускат Запрян, Костас и Динко. Към Лагер №3 се отправят - Иван, Дойчин, Методи и Митко. Към върха потегля свръзката - Христо Проданов и шерпът Джон (5,45 часа, което е доста късно) . В 11,30 часа съобщението от Христо е, че Джон се връща от около 8400 метра, защото отгоре е паднала една празна кислородна бутилка и го е ударила в гърдите. Христо продължава съм към върха без кислород. Тревожното е това, че той изобщо не се обажда по радиостанцията. В 18,15 радиостанцията предава радостното за нас съобщение: "Аз съм на върха, на върха съм. Христо! Тук има изградена пирамида от 4 съветски бутилки кислород и съветското знаме".

Опитва се да изстреля втората ракета, която има в себе си, но се скъсват канапите. Малката камера, която носи, не знае дали работи и иска разрешение да я остави на върха - получава такова от мен и Милан. Взема малко парче от съветското знаме: Друго тук няма!"

Престоява на върха 33 минути и в 18,48 часа съобщава, че започва да слиза.

Дойде големият български ден - Еверест е покорен от Христо Проданов без кислород.

Моята тревога обаче е голяма - предстои трудно и опасно спускане през нощта. Станцията мълчи, никакви съобщения. В 21,10 часа Христо съобщава, че поради настъпилата тъмнина прекратява слизането и ще търси място, на което да нощува. Край. И така до сутринта - никаква вест в безсънната нощ.

21 април 1984 година

Смущават ни рано едно-две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор. Към 10,30 часа се чуват и три-четири почти неразбираеми думи:

"Аз, тук, под големия сив купел"

И така в продължение на час ние разбираме, че тези сигнали и неразбираеми думи са от Христо и че той е в тежко положение. Тревогата ни расте и съобщаваме в Катманду за случилото се. Междувременно съобщавам на всички наши групи, които се намират по междинните лагери да променят графиците си и да се отправят ускорено нагоре. В 10,00 часа шерпът Джон слиза от Лагер №5 в Лагер №4 и положението окончателно се изяснява. Христо не се е върнал там и неразбираемите думи и сигнали са от него. Нареждам, който има сили и е най-близо, като ползва кислород, веднага да се отправи за помощ. Тръгват Джамбо, Люси и Джон от Лагер №4 към Лагер №5. Стамен не е добре и иска разрешение да остане в Лагер №4 - давам съгласие. Моля групата на Иван, която се движи от Лагер №3 към Лагер №4, да се включат към оказването на помощ. Иван веднага тръгва, но казва, че не може да нареди на другите да го последват - те наистина не го правят (Митко, Дойчин и Методи). Най-бързо към предполагаемото място се движи Люси, който изобщо не се отбива в Лагер №5 и към 16,00 часа достига височината от 8400 метра. Христо периодично подава сигнали с комутатора на станцията и обяснява, че си е загубил ръкавиците и ръцете му са измръзнали и не може да мръдне дори сантиметър. Понякога гласът и думите му са много ясни, друг път объркани и неразбираеми, все по-отслабващи. Иван също се движи много бързо и към 18,30 часа достига 8200 метра, като незабелязано подминава Лагер №5. Тъмнината е пълна и съм принуден да му заповядам да се върне и остане в Лагер №5. Той казва, че не вижда лагера и моли да продължи, за да окаже помощ на Люси в търсенето на Христо. Заповядвам му и той е принуден да търси Лагер №5 и след около 30 минути се спуска в него. Люси продължава да се изкачва нагоре с помощта на фенерче, но навлиза в сложни технически участъци и положението му става критично. Той мисли, че го следват Джон и Джамбо, но това не е така - двамата са в палатката на Лагер №5, защото до тук са стигнали силите им и Иван е все още с тях. Люси е затруднен още повече, трудна е връзката с него, защото му пречи и кислородната маска.

До 17,30 часа Христо произнасяше по някоя и друга разбираеми или неразбираема дума. Това е часът, в който бе записана последната произнесена от него неразбираема дума. След това на неравномерни интервали натискаше комутатора. Последното натискане бе в 19,45 часа. Продължихме да го молим да подаде сигнал в продължение на всяка минута - до 21,45 часа, когато вече установихме, че е загинал - той, първият българин, изкачил Еверест. От този момент започна борбата за спасяването на дръзналия сам да го търси българин - Люси. Това момче извърши невероятното и достигна до 8500 метра, направи всичко, за да спаси другаря си, но не успя. Хвала му! Близо един час бе необходим, за да го убедя, че вече трябва да слиза и го молихме да прецени дали да слиза през нощта или да остане да нощува. Около 22,00 часа той съобщи, че решава да нощува на 8400 метра, а ние му дадохме съвети и го уведомихме, че на всеки 15 минути през нощта ще поддържаме с него звукова връзка, за да не заспи. Втора тежка и безсънна нощ с мисли и грижи за Люси, също и за Джон, който получи остра сърдечна криза в Лагер №5 и цяла нощ бе необходимо да му се подава кислород. Той, за разлика от Христо, остана жив.

Още за четирите безкрайни часа на 21 април (радиозапис)

18,20 — След повикване, Христо подава сигнал с комутатора. Люси отговаря, че чува.
18,42 — Люси: "Добре съм."
18,44 — Базовият лагер търси Иван. Повтаря му се заповедта на Аврам да спре незабавно в Лагер №5. Вероятно затова Иван не отговаря.
18,47 — Почукване с комутатора от Иван: "Тук духа адски вятър." От базовия лагер му се повтаря заповедта на Аврам. Иван не отговаря!
18,55 — Сигнал от Христо. От базовия лагер му се съобщава, че Люси е някъде наблизо около него и го търси. Отправя се молба към Христо, ако може, да подаде сигнал със светлина. След минута отново сигнал от Христо. Повтаря му се, ако може, да подаде светлинен сигнал. Отговор няма.
18,59 — Отново повторение на заповедта на Аврам към Иван. Той не се обажда. Аврам търси последователно Иван и Люси.
Иван отговаря: "Намирам следи."
Люси отговаря: "Добре съм. Имам бутилка и половина кислород, може би по-малко."
Иван и Люси се свързват помежду си с радиостанциите. 19,09 — Христо натиска комутатора.
19,14 — Отново сигнал с комутатора.
19,16 — Христо натиска комутатора.
Иван: "Над мен виждам светлинен сигнал."
Запитване от базовия лагер: Кой свети?
Отговор: Люси.
19,20 — Аврам търси Лагер 4.
Отговаря Методи.
Нареждане: "Утре сутринта рано Методи, Дойчин и Димитър с кислород, по три бутилки на човек и спални чували, да се отправят на помощ."
19,23 — Базовият лагер търси Христо. Христо не отговаря. 19,26 — Христо натиска комутатора.
19,30 — На повикване, Христо не отговаря.
19,32 до 19,42 — на всеки две минути повикване от базовия лагер, на което Христо не отговаря.
19,43 — Иван: "Виждам светлина."
Аврам му нарежда да се спусне в Лагер №5. Иван не отговаря.
19,44 — На повикване, Христо не отговаря.
19,45 — Христо натиска комутатора.
19,47 — Христо не отговаря.
19,49 — Христо не отговаря.
19,50 — Люси търси базовия лагер: "Продължавам търсенето... продължавам..."
Аврам до Люси: "Люси, търси още 10 минути."
19,52 — Христо не отговаря.
19,53 — Базовият Лагер търси Христо.
19,54 - "Христо... Христо... Обади се..."
19,55 — Христо не отговаря.
19,56 — Обажда се Лагер №5. Трифон предава: "Иван е при нас. . . Иван е при нас... Тук е и Джон... Тук е и Джон..."
19/59 — Съобщение от базовия лагер до Лагер №5: "Почивайте един час, Христо не се обажда."
20,00 — Христо не отговаря.
20,01 — Христо не отговаря.
20,03 — От Лагер №5 Трифон търси лекаря. Предава: "Джон го боли сърцето."
Лекарят: "Премерете му пулса..."
След пауза: "Дайте му инозен — 5 броя и кислород...кислород!"
20,06 — Христо не отговаря.
20,07 — "Базов лагер търси Христо. . . Базов лагер търси Христо..."
20,08 — Христо не отговаря.
20,12 — Трифон предава сведения за времето от Лагер №5: "Вятър, мъгла, от време на време прояснявания..."
20,13 — Христо не отговоря.
20,15 — Христо не отговаря.
Запитване към Иван и Трифон: "Какво е състоянието на Ринджи?"
Отговарят: "Все още нищо успокоително."
20,16 до 20,27 — На повикванията от базовия лагер на всяка минута, Христо не отговаря.
20,26 — Иван Вълчев от Лагер №5: "Джон е по-добре. Пулс - 96."
20,29 — Христо не отговаря.
20,30 — Христо не отговаря.
20,31 — От базовия лагер: "Люси, Люси... обади се!" Не се обажда.
20,32 — От базовия лагер: "Аврам търси Люси... Люси, обади се!"
Отговор няма.
Аврам към Иван: "Иване... Иване. . . Търси Люси, търси Люси..."
Отговор няма.
20,33 — Люси подава сигнал с комутатора: "О.К."
20,34 -- Христо не отговаря.
20,35 — Христо не отговаря.
20/37 — От базовия лагер до Методи: "Утре изнесете кислород рано сутринта от Лагер №4 до Лагер №5. От него се нуждаят Иван, Люси, Трифон и Ринджи."
20,39 — Христо не отговаря.
20,40 — Заповед за Люси да спре. Не отговаря.
20,41 — Христо не отговаря.
20,42 — От Лагер №4 Стамен търси Люси. Люси не отговаря.
20,43 — Аврам повтаря на Люси: "Люси, стоп! Това е заповед!" Люси не отговаря, че е разбрал.
20,44 — Люси предава: "Не чувам базов лагер... Не чувам базов лагер..." Чуват се помежду си само Люси и Иван.
20,45 — Обажда се Люси. Базовият лагер не го чува. Иван предава.
20,48 — Люси (чрез Иван): "Ще слизам."
20,49 — Христо не отговаря.
Аврам: "Да се обади лекарят, да се обади лекарят..." Консултация между лекаря и Аврам. Решава се Христо да се потърси за последен път.
20,50 — Последно повикване: "Христо, Христо, Христо... Обади се! Христо, обади се, моля ти се..." Няма отговор.
20,51 — Аврам: "Иване, Иване, търси Люси! Предай му след намиране на удобна площадка да се установи за нощувка. Да се обади. Ако намери място да бивакува, да се обади."
20,55 — Христо не отговаря на повикванията, които се отправят към него на всяка минута до 21,12 часа.
21,15 — Иван търси Люси. Люси не отговаря.
21,16 — Иван търси Люси. Няма отговор.
21,17 — Люси натиска комутатора четири пъти.
21,18 — Христо не отговаря.
21,20 — Христо не отговаря.
21,23 — "Христо, Христо. . . Обади се. . . Търси те базов лагер." Христо не отговаря.
21,28 — Христо не отговаря.
21,32 - Иван търси Люси. Няма отговор.
21,35 — Иван търси Люси. Люси не отговаря.
21,38 — Люси отговаря с натискане на комутатора: "О. К."
21,40 — Христо не отговаря.
21,45 — Иван търси Люси: "Люси, Люси... Обади се." Не отговаря.
21,46 — Люси натиска комутатора.
21,43 — Люси се обажда. Иван го чува, а базовият лагер — не. Иван препредава.
21,50 — Съобщение от Иван: "Люси се установява на бивак."
21,51 — Иван: "Люси няма да слиза, остава да бивакува."
21,52 — Аврам предава на Иван: "Люси да си провери чувала, кислорода, да не заспива. . . Да не заспива. . . И да не изключва радиостанцията... Да се осигури добре."

На върха се качват още Методи Савов и Иван Вълчев (8 май), Кирил Досков и Николай Петков (9 май), а слизането им е цяла епопея. Методи Савов е силно измръзнал, но всички се прибират.

Ето така в няколко реда отново си припомнихме за великата българска битка с Еверест, в която върхът бе покорен, но с цената на човешки живот.

Има и слава за България, разбира се. Славата, че никой друг до ден днешен не е покорил Еверест по Западния гребен, по българския път.

източник: dnes.dir.bg

Още за: експедиция  Еверест  Аврам Аврамов Още от: България и свят

Добави/гласувай в Свежо   Сподели във Фейсбук Запомни    За печат



Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Кирилизация
<- ползвайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ако нямате кирилица

Име



Коментар





Въведете кода от картинката

 



   
Информационна агенция STRUMA.COM - първи в новините на югозападна България. STRUMA.COM е запазена марка и като независима медия няма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименования.