Експедиция доказва истинността на историческите извори за “Веда Словена”

Сборникът “Веда Словена” е предизвикал научен “шок” сред историческите науки от онова време, та това продължава с нестихващ интерес и до ден-днешен. На момента Петербургската академия на науките е командировала професор Владимир Качановски /1853-1901/ да ревизира източниците на “Веда Словена”. Той е преминал през местата, където преди това са събирани песните. Срещал се е със същите лица, които самият Гологанов е споменал за свои източници на информация за “Веда Словена”. Резултатът от експедицията показва, че трудът е основан на реални източници на информация. И нещо повече - научният ревизор проф. Качановски записва още песни, пропуснати от Гологанов. Подробности за това се намират в следната статия на в. “Отечество”, бр. 31/27 юни 1884 г. - дословно цитиране.

“Известни са трудовете на г-н Ст. Веркович по събирането на стари, редки, даже историчски песни, които се пеят от затънтените краища в Родопите и Македония. Господин Веркович е издал досега два тома от тия песни - първият на бъгарски и на француски, а вторият само на български. Повечето от досегашните славянски учени не искаха да признаят подличността на тия песни от доисторическите времена, мнозина казаха, че това трябва да е фабрикация, шарлатанство, измислица. Според сведенията, които получаваме, един млад учен на име Качановски е ходил неотдавна в Македония, за да се увери в действителността на откритието. Той е бил пратен от Петербургската “Академия Наук” отблизо да изучи тоя въпрос.

При отиването си в гр. Серес г-н Качановски се е срещнал с Ив. Гологанов и е можал да види и да изслуша някои певци, които са пели стари български песни. Песнопойците са пели на г-н Качановски песни за Орфея и за Александра Македонски, некои от които са напечатани в изданията на г-н Веркович. Г-н Качановски е бил именно в с. Крушево, близо до Серес, отдето през Мелник и Демир Хисар, а сетне през Баракли Джумая е отишъл в Солун. По пътя г-н Качановски е имал случай да се разговаря и да изучи своя караджия, който му е съобщил немалко важни стари песни.

Ний се чудим защо българските правителства от Княжеството и Румелия не са се погрижили досега да проверят песните от “Веда Словена” и да докажат тяхната истинност или фалшивост. Ний вярваме, че ученолюбивите европейски учреждения скоро ще осветлят света върху Родопските древности и това като напук българите, дето са на две стъпки далеч от местата, дето съществуват, дето се пеят и предават тия древности”.

Трябва да припомня, че самият Гологанов в своите писма-прозрения и изповеди е описал много по-подробно своята среща с Качановски, посрещайки в своята къща, като е и осигурил автентични певци, за да чуе с ушите си Качановски събраните песни. Изнесените данни в статията са събрани от различни източници. Като се започне от писмата-спомени на Иван Гологанов, отчета на проф. Качановски за проведената експедиция, отзивите в българския печат и др.

Получава се една мозайка от действия, произведени от желанието да се достигне до истината в името на науката.

Започва се от големия взрив в научните среди след издаването на “Веда Словена”. Най-голямата академична общност на Русия подготвя, организира и финансира пътешествието на младия 30-годишен професор от Тула. Следва същностната част - обиколка на слабо изследваната източна част на Македония от Османската империя, среща с двигателя и същинския автор на “Веда Словена” Иван Гологанов в духа на изследователските традиции на руските учени - подробност, задълбоченост и всеотдайност. Междувременно е посетен и Бачковският манастир, и малката Елада /Станимака Асеновград/, откритие и разчитане на непознати текстове за цар Асен и пр. Накрая е съставен обстоятелствен отчет пред научните среди в Русия и последвалия обществен отзвук в Европа.

Изтощен от непосилен труд и преодолени многобройни затруднения, проф. Владимир Качановски почива съвсем млад, на 47-годишна възраст.

Инж. Христо Спириев

P.S. Станимашките гърци, подбудени от дива омраза към всичко болгарско, много се гневили, че в околността на Мала Елада се намират варварски /български/ надписи за цар Асен. През 1883 г. за последен път е виждан надписът от руския проф. Качановски. Неколко седмици след това Иречек го намира развален с некое сечиво” - Ангел Кънчов.