ЕЦБ затвори българска банка в Малта заради разследване за пране на пари  

Малтийската банка Сатабанк е загубила лиценза си за осъществяване на банкова дейност, съобщава Reuters. Причината е разследване за пране на пари. 

Решението за отнемането на лиценза е на Европейската централна банка, като след това са го потвърдили финансовият министър на островната държава Едуард Сцилуна и местният регулатор на финансовите услуги (MFSA), пише iconomist. bg. 

Новината и последствията от нея си струва да се проследят от българската публика по няколко причини. От една страна банката има български собственици, чието име от Reuters не посочват. От друга страна обаче това е втора малтийска банка, която губи лиценза си заради замесване в пране на пари в рамките на само две години. И в двата случая решението за затваряне на банките е на Европейската централна банка, а местните органи само го потвърждват и прилагат. 

В същия режим на разпореждания от франкфурт и изпълнение от страна на Българска народна банка ще се озове България след като започне тясно сътрудничество с Европейския банков съюз. 
Разликата е, че Марта е част от еврозонта и ако отнемането на банков лиценз предизвика криза на доверие в цялата система и теглене на пари от другите банки, те ще получат подкрепа от Европейската централна банка. Ако това се случи в България докато сме в така наречената чакалня на еврозоната, ЕЦБ няма да осигурява ликвидна подкрепа на българската финансова система. 

В последните дни политици и експерти от БНБ започнаха да допускат и сценарий, при който на България ще се предложи да започне тясно сътрудничество с банковия съюз още това лято, а допускането в чакалнята на самата еврозона да се отложи за края на годината. 

Това според управителя на БНБ Димитър Радев е асиметричен риск, защото от една страна България ще позволи чуждестранни институции да чертаят и променят архитектурата на финансовата ни система, но от друга няма да носят отговорност и няма да можем да получаваме подкрепа за преструктурирането й. Въпреки, че неколкократно Радев сам посочи това като неприемлив риск, в последните месеци управителят на БНБ спря да отстоява тази позиция и обясни, че последващата интеграция в европейската финансова система е политическо решение, което БНБ подкрепя. 

Миналия месец България обяви, че за да изпълни изискванията на ЕЦБ, ще прехвърли средствата от българския фонд за преструктуриране на банки в Европейския механизъм за преструктуриране. След това за „Медиапул“ от Министерство на финансите посочиха, че други държави няма да ползват от парите, които България внесе, ако банковата система на друга страна се разклати. 

Прилагането на тази логика означава, че ако хипотетично ЕЦБ реши да отнеме банков лиценз в България и това предизвика проблем в системата, то от Единния маханизъм за преструктуриране България ще може да разчита само на средствата, които тя е внесла. 

Не на последно място изниква и въпросът на какъв принцип Европейската централна банка решава при доказване на пране на пари да отнеме лиценз. Практиката на ЕЦБ показва, че в последните години редица финансови институции от Дания и балтийските републики бяха уличени в пране на пари. На част от тях лицензът не беше отнет и те само платиха глоба.