Дълговата криза в еврозоната въздейства предимно върху главите на политиците ни

Дълговата криза в еврозоната у нас предимно въздейства върху главите на нашите политици, приказките им от непремерени отиват към още по-непремерени, каза пред "Фокус" проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. По отношение на икономическата ситуация у нас, общо взето данните съвсем не са радостни, а направо са си тъжни, каза икономистът.

"От една страна, в България се отчита прираст на БВП на тримесечна основа. Това, което статистиката наскоро пусна, е, че през второто тримесечие на 2011 г. темпът на БВП е 1,9 % спрямо първото тримесечие на предходната година. Ако погледнем статистиката през последните пет тримесечия, имаме все позитивен прираст, което ще рече, че икономическата криза е вече изпята песен за нас. В действителност е нужно да вникнем малко навътре в нещата, за да видим реалността.

Има три основни съставки на БВП - вътрешното потребление (потреблението на населението), инвестициите и търговският баланс. От тези три основни съставки първите две спадат, намаляват, и то много чувствително, особено що се отнася до инвестициите", коментира проф. Минасян.

В рамките на последните три години на тримесечна основа инвестициите реално спадат с по 15% всяко тримесечие, което според икономиста е направо катастрофално за икономика като нашата.

"Инвестициите спадат, вътрешното потребление също спада, единственото, което дава позитивно отражение върху БВП, е търговският баланс. Тук също трябва да влезем навътре - какво от търговския баланс? По отношение на търговията на стоки (ако оставим търговията на услугите, тоест туризма) това, което помпи износа, според статистиката, са суровини и материали. Тоест това, което изнасяме, са суровини и материали. Какво по-специално от суровини и материали - това са на първо място цветни и черни метали, вероятно като отражение на ценовата динамика на международните пазари. Вторият елемент, който помпи също суровини и материали, са тези за хранителната промишленост.

Съвсем елементарно е, че този вид износ не може да бъде устойчив, тоест няма по какъв начин да расте, за да бъде помпа за дълго време на икономическия растеж. При нас не може да нараства износът на цветни метали, тъй като нямаме ресурси. Не може да нараства и износът на суровини и материали за хранителната промишленост, защото също имаме ограничени суровини", обясни още той.

Така източниците на растежа у нас са съвсем лабилни. Това прилича много повече на подуване на болен човек, отколкото на ръст на здрав човек, допълни проф. Минасян.

"Ако погледнем платежния баланс, положението е съвсем трагично. Промени се моделът на външноплатежните ни отношения. Сега виждаме нещо, което на пръв поглед звучи много респективно и много обнадеждаващо - положителна текуща сметка на платежния баланс, която беше най-големият ни проблем до 2008 г. В същото време финансовата сметка направо изгърмя, премина "на червено".

Вече под път и над път можем да се запознаем с тези данни за чуждестранните инвестиции, които се сринаха, и за първото тримесечие на тази година имаме и някаква символична сума от 7-8 млн. преки чуждестранни инвестиции, което е нещо като жълти стотинки общо взето. Всичко това се отразява и на нетното изтичане на валута от страната - за първото тримесечие на тази година около 500 млн. евро. От 2009 г. насам имаме постоянно изтичане на валута. Това е неустойчиво положение и ако продължава по такъв начин, вероятно нещо някъде ще изгърми", заяви още той.