Дойче банк предложи Атина да въведе евродрахма

Дойче банк предлага Гърция да въведе паралелна валута на еврото, съобщиха вчера гръцките медии.

Главният икономист на Дойче банк Томас Майер смята, че с издаването на “евродрахма” страната може да избегне излизане от еврозоната, пише в. “Нафтемборики”. В доклад Майер се посочва, че валутата може да се нарече “гръцко евро” или Geuro и да функционира като паралелна валута, с която да се погасяват задълженията на страната. Предпоставка за това ще е продължаване на финансирането от еврозоната и Международния валутен фонд, дори и в по-малка степен от сега.

Анализ на Дойче банк посочва, че на базата на скорошни проучвания новото гръцко правителство ще е съставено от партии, които отхвърлят програмата на тройката кредитори. “В този случай Международният валутен фонд и страните от еврозоната е малко вероятно да намалят натиска си на Гърция, защото един такъв прецедент ще доведе до провал в опитите за налагане на финансова дисциплина в други държави и до политически натиск в Германия за излизане от еврозоната”, се казва в доклада на банката. И се добавя, че е изключено Гърция да напусне еврозоната. Останалите страни от съюза също не биха я изоставили в труден момент.

Според Дойче банк пътят за по-слабо противопоставяне е прекъсване на финансовата помощ към гръцкото правителство и продължаване на плащанията по обслужването на дълга, както и рекапитализирането на гръцките банки.

“В този случай ще се въведе успоредна валута, която ще е обвързана с еврото, но страната ще има възможност да направи девалвация на вътрешния курс. Първоначално девалвацията ще е голяма, но след това правителството ще може да стабилизира икономиката и да възвърне курса на местната валута (Geuro или евродрахма) до нивата на еврото чрез фискална консолидация и структурни реформи. По този начин Гърция няма да бъде напълно изолирана от единната европейска валута и ще има отворена врата за в бъдеще да се върне към еврото”, се посочва в доклада на Дойче банк.

“Гардиън”: Четирима заподозрени виновници за гръцката криза

Гърция днес върви по пътя, по който минаха няколко други обхванати от криза икономики в последните 30 години. Има изумяващо сходство между ситуацията в гордата едно време членка на еврозоната и Аржентина, преди да изпадне в неплатежоспособност през 2001 г.  И докато в Гърция сега е в ход травмиращ крах (икономически, финансов, политически и социален), все по-разгорещен става дебатът кой трябва да бъде упрекван за задълбочаващата се мизерия, пред която са изправени сега милиони гърци. Това пише във вторник британският вестник “Гардиън”. В коментара си изданието посочва  четирима главни заподозрени виновници. Всички те са замесени в зрелищния икономически възход в Гърция, предшествал онова, което за нещастие се оказа още по-зрелищно разоряване.

Мнозина бързо ще обвинят последователните гръцки правителства, ръководени от силите, които доскоро бяха доминиращи в гръцката политика -  Нова Демокрация (вдясно) и ПАСОК (вляво). И двете партии жадуваха страната да просперира, но с цената на задлъжняването.

При всеки натрупан дълг има и отпуснат кредит, така че вторият заподозрян виновник за гръцката криза са частните кредитори, продължава по-нататък вестникът.

Частните заемодатели на Гърция бяха повече от щастливи, когато трябваше да наливат пари в страната. А когато изкуственият подем на икономиката не можеше да продължава повече, те избягаха от бремето на поравно споделените отговорности. Но когато стана напълно ясно, че Гърция е достигнала до нивото на неплатежоспособността, кредиторите забавиха момента на истината. Те продължиха да се размотават и когато се стигна до критичното споразумение за подстригване на гръцкия дълг. И колкото повече частните кредитори се размотаваха и отпускаха още пари на Гърция, толкова повече се засилваше намерението й да не върне тези пари.

Но нито гръцкото правителство, нито частните кредитори действаха в нещо като вакуум, пише по-нататък британското издание. Нека не забравяме, че големите европейски икономики (Франция и Германия) бяха сред първите членове на еврозоната, които нарушиха бюджетните правила, установени, когато еврото влезе в сила. И европейските институции се оказаха тогава безсилни, когато стана дума да ги заставят да изпълнят изискванията. Всичко това само направи по-устойчив приказния свят, в който Гърция и нейните кредитори щастливо си живееха толкова дълго време.

Накрая не трябва да се забравя и четвъртият заподозрян виновник  - Международният валутен фонд, институцията, натоварена със задачата да брани световната финансова стабилност и да бъде надежден съветник на отделните страни. Оказа се, че МВФ се поддаде прекалено лесно на политическия натиск по време на гръцкия икономически бум и последвалия го крах. Политическата изгода, както изглежда, надделя над аналитичното и трезво мислене, като подкопа както благотворната роля на фонда, така и функцията му на политически и финансов катализатор.

В един по-справедлив свят тези уязвими граждани ще имат правото да си върнат обратно заплатите, официалните привилегии и бонусите, от които четирите гореспоменати виновници се възползваха прекалено дълго време. Но в нашия свят на тези уязвими граждани не им остава нищо друго освен да извличат поука за бъдещето, заключава в коментара си “Гардиън”.