Доходите са във фризера, няма пари за по-високи пенсии и заплати през 2012-а

Актуализация на бюджета засега не се налага, зави пред БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Според нея истинската актуализация, ако въобще такава трябва да се случи, а на този етап няма абсолютно никакви индикации, че се налага такава актуализация или би се наложила до края на годината, тя би дошла именно от един срив в приходите, и то голям срив в приходите, който по никакъв начин не би могъл да бъде компенсиран от известно намаление на разходите, и се налага наистина бюджетното салдо да бъде коригирано.

Което пък от своя страна означава, че Народното събрание, ако направи такава корекция, поема в крайна сметка задължението й от емитиране на допълнителен дълг на държавата, с който да се финансира това допълнително бюджетно салдо.

"Така че аз категорично искам да кажа, че на етапа към 31 юли данните по приходната и разходната част на бюджета не дават абсолютно никакво основание да считаме, че ще се наложи такава актуализация. Приходите вървят добре, макар и малко по-малко от разчета. За съжаление това основно се дължи от приходите от осигуровки. Там надълго и нашироко месеци наред коментирахме какви са причините и в крайна сметка каква е цифрата. Тя продължава да бъде такава - около 300 милиона лв.", коментира Стоянова.

Председателят на бюджетната комисия заяви, че "продължава да не бъде наваксана част от тази цифра, надяваме се това да се случи през летните месеци, когато наистина имаше известно оживление и на туризма, и на услугите. Но към края на юни тя продължава да бъде 300 милиона, тоест основното неизпълнение ще бъде именно от осигуровките.

Въпреки това според Стоянова в бюджета има резерви от повече от 300 милиона, дори и да няма възможност от други приходи да бъде компенсирана част от сумата.

Стоянова сподели, че бюджетът за следващата 2012 г. вече се работи на ниво Министерство на финансите и, така да се каже, разговори, преговори с останалите министерства по отношение на разходните пера. Това е съвсем нормална бюджетна процедура. Основните макроикономически параметри, на които е заложен бюджетът, са тези, които бяха заложени и в тригодишната прогноза.

Но "засега икономическият растеж е по-нисък от този, който се очакваше, и на тази база се търсят възможности за толкова разходи, колкото ще бъдат и приходите".

Доходите са във фризера, призна Стоянова, но всичко това трябва при всички случаи да се пречупи през призмата на икономическата ситуация не само в България, а и в Европа и в света. Икономическата криза беше тежка. България остана една от малкото държави, които не пристъпиха към намаление на заплати и пенсии.

Наистина те бяха замразени, но нямаше и тяхно намаление. Свикнали сме през последните години на растеж да се търси винаги компенсация на пенсии и заплати, държа да кажа, на чиновниците, защото само това са заплатите, върху които може да влияе държавният бюджет.

Той не влияе върху заплатите в производството, в услугите, в сектора, който създава в крайна сметка брутния вътрешен продукт и който генерира приходите за изплащането на пенсии и заплати на чиновниците. Може да говорим за увеличение на чиновническите заплати едва когато наистина имаме реално увеличение на заплатите в сектора на производството и услугите, сектора, който генерира приходите в бюджета. Останалото би било, първо, несправедливо и, второ, икономически необосновано.

Всичко зависи от това какви ще бъдат данните за 2011 година, коментира Стоянова. Ще има ли ръст в заплатите в реалния сектор, за да търсим адекватен или приблизително адекватен ръст на заплатите и в нереалния сектор, а именно сектора на държавното управление.

Има наваксване, но то не може да бъде с такива темпове, че да покрие ниския старт, с които ние влязохме, ниското стъпало на икономическо развитие, от което България тръгна.

Седем милиарда са разходите за пенсии годишно. Половината от тези 7 милиарда не се осигуряват от текущото осигуряване за пенсии, половината са от осигуровки, половината са от данъци. 3 милиарда и половина от данъците се насочват към пенсии, вместо към сектори, които биха били перспективни за развитието на България.