Червено и бяло - за сила и дълъг живот

28 февруари 2014 11:45   6437 прочита
Етнографският музей към БАН представи изложба-базар на мартеници. Сн.: БГНЕС
Етнографският музей към БАН представи изложба-базар на мартеници. Сн.: БГНЕС


Етнографският музей към БАН представи изложба-базар на мартеници. Сн.: БГНЕС

На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни, се закичват с мартеници за здраве, успех, сила и дълголетие, плодовитост и изобилие.

Първи март е Ден на мартеницата. Тя е символ на пробуждането и култа към слънцето.

Изработва се от памучен или вълнен конец, засукан задължително наляво.

Основните цветове са бяло и червено.

Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, здраве и любов, на победата, живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

В Родопите мартениците се правят от много цветове, а в Софийско част от основните цветове са синьо и червено, посочва БТА. Синият цвят е свързан с небето и водата. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност.

Традиционната българска мартеница включва и други елементи: скилидка чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник "Св. 40 мъченици", или до 25 март - църковния празник "Благовещение". Мартеницата може да се свали и при първото съзиране на щъркел, лястовичка, кукувица или на цъфнало плодно дръвче и да се върже на него. В някои райони на страната я хвърлят в реката, та да им върви по вода и да изтече всичко лошо.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства в Румъния, където мартеницата се нарича марцишор и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.

източник: dnes.dir.bg

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар