Българските сортове плодове са с по-добри вкусови качества от вносните

Българските сортове плодове са устойчиви на болести, на суша и са с по-добри вкусови качества от вносните. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” ст. н. с. д-р Аргир Живондов – директор на Института по овощарство в Пловдив. От българските сортове най-много са сортовете праскови, които са създадени в България, каза той. „Има много български сортове праскови, има и немалко български кайсиеви сортове.

Кайсиевите сортове са „Силистренска ранна”, „Силистренска компотна”, „Силистренска късна”, „Силистра №252”, „Роксана”, „Дряновска късна”, „Фестивална”. Много са българските сортове кайсии, но много повече са прасковените сортове. Като се започне от „Петричка”, „Юлска едра”, „Стойка”, „Римил”, „Ахелой”, „Мало Конаре”, „Златна кричимка”, „Елинпелинка”, „Пловдив 1”, „Пловдив 2”, „Пловдив 3”, „Пловдив 6”, „Юнета”. Нашите най-нови сортове праскови, създадени от около 3-4 години, са „Флавия”, „Филина”, „Пълдин”, „Ласкава”, „Евнолпия” от десертната група, „Спасена” от консервната група и „Гергана” – първата българска нектарина”, каза д-р Аргир Живондов.

Праскови се отглеждат най-много в Долината на прасковите, около Сливен. „На 26 юли за 11 пореден път имаше празник „Златна праскова” в сърцето на Долината на прасковите, сливенското село Гавраилово, където се бяха струпали хора от много райони на страната, от околните села и от Сливен, министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, кметът на Сливен, областният управител. Нашият институт е съорганизатор на мероприятието. Имахме 5 доклада пред фермерите. С тези презентации им показахме новите сортове, нови технологични моменти от отглеждането на прасковите, как да се борят с болестите, как да ги торят и т.н.”, разказа д-р Живондов. „Там се произвеждат най-много праскови – в Долината на прасковите. Също така се произвеждат в цяла Тракия, по Черноморието, в Търново, Павликени, Сандански, Петрич, Благоевград. Това са районите на прасковата”, допълни той.

„За отглеждането на кайсията има по-специфични изисквания. Тя е съсредоточена главно около Силистра, Тутракан, където влажността на въздуха е по-висока заради река Дунав. Кайсията изисква по-влажен въздух за нормалното си развитие. Трудно се отглежда в райони, където въздухът е сух. Затова се отглежда покрай големи водни басейни, каквито са морета и големи реки. Нашето производство е съсредоточено главно в Североизточна България. Има ги и по Черноморието и във всички райони на страната като по-маломерни насаждения”, разказа д-р Живондов.

^{източник: Агенция "Фокус"}