„Бориха се за децата ни като за свои“: Три месеца след ада в Кочани, говорят оцелели, лекувани у нас

Мария е една от най-тежко пострадалите в пожара. След 47 дни лечение в „Пирогов“, 12 от които в реанимация интубирана, днес е у дома и казва, че е късметлия в живота. Лицето и ръцете ѝ обаче пазят белезите на преживения ужас.

„Най-трудно беше цял ден да стоя с вързани очи, да не мога да гледам, не знаех дали ще прогледна. Аз виждах, но клепачите имаха проблем и се притеснявах“, разказва момичето.

Мария е имала изключително дълбоко изгаряне на лицето и сериозно са били засегнати и четирите клепача, разказва д-р Мартин Мартинов от „Пирогов“:

„Имаше проблем с отварянето и затварянето на очите, беше изключително притеснена дали ще има функция на клепачите и дали няма да си загуби по някакъв начин зрението. След реконструктивни операции има пълен обем движение и запази функцията си.“

Със сълзи в очите Теодора Георгиева – майката на Мария, казва, че е преживяла най-страшното за един родител:

„Това бяха много страшни моменти. Стояхме пред реанимация и чакахме лекарят да излезе и да ни даде надежда. Мария я видях за първи път на 4 април, колко много време от 16 март до 4 април да не си видиш детето. Когато влязох в стаята, то бяха чувства – късмет, радост. Гушна ме и каза: ‘Мамо, тук съм, добре съм’.“

Сега периодът на възстановяване е продължителен, с чести посещения в болницата.

Любчо Димитриев е баща на пострадалия Марио. Идва на посещение в „Пирогов“, където синът му е на поредна операция на врата. Момчето е било с 30% изгаряния.

„Много тежък период, най-тежкият период, който сме имали досега в живота. Не пожелавам на никой родител да преживее това. Това беше агония, хаос, неизвестност. В началото беше най-зле и животът му бе застрашен. Най-хубавият момент за нас беше, когато лекарите ни казаха, че вече не е на респиратор, че диша сам, това за нас беше победа. Позитивната мисъл ни водеше постоянно, че ще се оправи, лекарите се бореха за нашите деца като за свои. Чудо и божия работа. Благодарение на Бог и лекарите успяхме“, споделя Любчо.

А пред дискотеката в Кочани – мястото, преобърнало живота на десетки семейства, Весна минава със страх. Синът ѝ Павел е сред сериозно пострадалите, настанени в София. А дъщеря ѝ се оказва деветият пациент в „Пирогов“, след като лекарите виждат изгаряния по ръцете ѝ.

„Първата ми мисъл беше, че никога повече няма да ги видя, най-големият страх в живота, че никога повече няма да ги видя. Казаха от ден за ден да чакаме. Много лошо е това, да не знаеш какво ще се случи с детето ти, дали ще преживее“, казва Весна.

Пострадалите в Кочани преминават през дълъг период на рехабилитация, за да възстановят двигателната функция на засегнатите крайници. Йован е един от тях. Лекуван е в болница в Пловдив. Сега с физиотерапевтите в Кочани раздвижва ръцете си.

„45 дни бях в България. Имах една операция на дясната ръка и две операции на лявата ръка, с течение на времето вече става по-лесно. Имах страх първите два дни как ще изглеждам, дали ще се върна към нормалния живот и като мина лошото, вече е добре, имах късмет, защото оцелях и вече работя с ръцете си“, разказва Йован.

За да осигурят физиотерапия за нуждаещите се, в болницата в Кочани идват лекари и от други градове. Един от тях е д-р Никола Костадинов.

„В Кочани има 50 пациенти от пожара, а в болницата в Щип имаме 7 пациенти. В момента най-голям процент от пациентите имат изгаряния на ръцете, врата и раменете, имат присаждана кожа от други части на тялото и процесът на рехабилитация се състои от масажи. Дългогодишен процес е рехабилитацията, горе-долу до 2 години, добре сме екипирани. Най-голямото предизвикателство е да ги върнем към нормален живот. Искам да благодаря на колегите от България за помощта, както и на целия български народ, който ни помогна“, казва д-р Костадинов.

Лекарите преминават през изпитанията заедно с пациентите в най-тежките етапи от лечението.

„Тежкото беше в първата седмица. За повечето не можехме да дадем становище за изхода от лечението. Възстановяването ще бъде бавно и продължително. Това са млади хора, някои в растеж, което създава трудности. Проследяването трябва да е до 2 години, при необходимост има и коригиращи операции“, коментира проф. Мая Аргирова – началник клиника по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“.

Но в трагедията има и урок.

„Най-важният урок, който научихме е, че е важно да сме живи и да сме заедно“, казва майката на Мария.

Източник БНТ