Бизнесменът, дал приют на 200 бесарабски българи в Гурково: Местните не ги искат от завист

 Иван Славов е един от най-заможните българи не само в родното си Гурково, но може би и в целия Казанлъшки регион. Бил е общински съветник от СДС там, след това – кмет. Славов се занимава с транспортен и селскостопански бизнес, с производство на пластмаси, има и няколко заведения. Именно той е човекът, за когото преди няколко месеца се спомена мимоходом в една-две медии, че е готов да даде подслон и работа на 200 бесарабски българи.

Единствено човек на „ШОУ” успя да се срещне на живо и на място с бившия общинар, който заедно със съдружника си Кольо Атанасов вече е осъществил част от плана за внос на квалифицирана работна ръка „отвън”. В момента Иван Славов е председател на общинския съвет в Гурково от квотата на синята партия е неговата втора спътница в живота Ваня Дончева. От първия си брак, който приключва много рано, тъй като съпругата му почива на 30 години от рак, бизнесменът има две големи дъщери.

- Г-н Славов, как натрупахте „първия милион”?
- Освен пластмасите /завода за пластмаси в Гурково – б.ред./ се занимавам и с автобусни превози. Още през 1997 г. взех целия ДАП, защото фирмата, която се ръководеше от комунистически величия, изпадна в несъстоятелност и трябваше да се разпродаде. От Подбалкана до Сливенско – всичко беше една фирма – „Динамика” – Казанлък. Неин шеф беше Иван Кутов, син на партизанина Илко Кутов. Нямам особено добри впечатления от него още от времето, когато бях председател на СДС – Гурково.
Аз тогава имах две фирми – с автобуси и тирове, за да върви бизнесът – ако стане нещо, преливаш от едната в другата.
И един ден дойде синдикът на „Динамика” в Гурково, а ние се познавахме, седнахме на кафе и той ми каза, че ще разпродават фирмата. „Как така, бе, човек, казах му аз, тази фирма дава хляб на толкова хора!” – „Не, ще я разпродаваме!”. „А не може ли да се запази, за да дава поминък на хората?”, попитах го аз, и така, къде на шега, къде на сериозно, той ми предложи да участвам в търга.
Отначало изчаквах, за да видя как и дали ще се оздрави фирмата, а после ни я продадоха в течение на 6 месеца. Но след това още 4 години и един месец отидоха, за да извадя лицензи и други документи... Сега вече имам трети договор с общината и обслужвам всички транспортни превози в региона.

- Твърди се, че заплатите в Русия – не знам точно за кои „категории труд”, били 1000-1500 долара. На техния фон – реален или мним, не е ли по-логично т.нар. бесарабски българи да отиват гастарбайтери в Русия, а не у нас, където заплатите в някои сектори са всъщност скрита форма на социална помощ?
- Не съм видял някой да отива да работи в Русия. Всички се насочват към западните страни. Най-много – към Испания и Гърция.

- Значи, това е пропаганда?
- Да. Демагогия. Не е вярно, че доходите в Русия са такива. Но, вижте, никой от хората, които са със закостеняло мислене, които искат да се върне времето на „социалистическата безотговорност”, няма да тръгне към Америка, към Запада.
Всички правителства на прехода... тъкмо дръпнат, и се връщат назад. Младите масово напускат България. И се стигна дотам, че
аз не мога да намеря дори един читав общ работник за фирмите си! Всички тези пари, които се отпускат за временна заетост, се изливат в каца без дъно. Бил съм в толкова държави, не съм виждал такова нещо. Въртят тук едни метли...

- Но и сумите, получавани по тази програма, са символични, г-н Славов. В средата на 90-те например те бяха... 28 лева! Сега държавата играе порочни игри с бизнеса, прехвърляйки му изплащането на заплати – тип „социални помощи”, и регистрирайки ниско равнище на безработица, което предопределя много по-малкия по размер фонд за социални нужди...
- Дори и така да е, тези хора трябва да бъдат „хванати” да вършат реална работа. Да се вижда някакъв резултат. Бил съм три мандата общински съветник, бил съм кмет, сега съпругата ми е председател на общинския съвет в Гурково и познавам много добре проблема. Не може да се изплащат помощи за безработица, а земите ни да пустеят. Това го няма никъде по света.

- Ако се отпускаха кредити и на т.нар. обикновени граждани обаче – при това още от началото на 90-те, нямаше да се стигне до това плачевно състояние... Тоест, и банковата система е виновна.
- То цялата ни система е виновна. Но аз съм готов да помогна на всеки, който иска да се занимава със селскостопански бизнес. Може да е малко, но да работи. А не да се лъже и само да се вземат парите. Контролът върху тези средства трябва да се затегне. Не знам... затвор ли да се предвижда, но нещо трябва да се направи. Така повече не може. И стигнахме дотам, че няма хора, кадърни за нещо.

- Не се ли страхувате, че, давайки работа на тези бесарабски българи, това може да се отчете като политическа грешка, защото, ако са се клели във вярност, че ще служат на Украйна след 1991 г., онези, които са били в нейната армия могат да бъдат сметнати за дезертьори? С този жест спасявате тях от войната, или спасявате бизнеса си? Или – с един куршум, два заека?
- Тези хора са българи, не го забравяйте. Братовчед ми, който ми е съдружник, първи се усети и чрез кмета на Гурково, който всъщност е само лице на инициативата, решиха да им изпратят покана. И доста хора откликнаха. Отначало се пусна слухът, че ще идват украинци, бежанци, че около Гурково ще има бежански лагер... Обаче тези хора дойдоха по съвсем друг начин.

- Не дойдоха ли като бежанци?
- Не. Има някои, които са бежанци, но други не са. Аз го знам, защото прекарах някои семейства с автобусите от Варна, направихме преди две седмици един коктейл тук /в ресторанта на Иван Славов в Гурково – б.ред./, моят съдружник Кольо Атанасов започна да им обяснява нещата, и видяхме, че тези хора са образовани. Почти всички са с висше образование. Семейни, лъчезарни... И вече доста от тях работят при Кольо.

- Къде са настанени тези хора?
- Той има много жилища, които беше купил за работниците си. Къщи, апартаменти... Сега има един имот с боксчета, със санитарни възли, може да се настанят там. В община Николаево има един 4-етажен блок, там живееха едно време виетнамци, които работеха в завода за порцелан, той също е подходящ за настаняване на тези хора.

- Започнаха ли реално работа?
- Все още – не. Всичко още се урежда.

- А с какъв статут са тези хора?
- С временен...

- ... да, защото ние имаме визов режим с Украйна...
- ... и поради това трябва до три месеца да си оправят нещата.

- И ако не се получи?
- Връщат се обратно. Не мога да гарантирам, че всички ще останат тук. Дано само това да не е трамплин да си оправят тук нещата и да тръгнат към други държави. Но, като ги гледам, мисля, че тук ще останат доста хора. Кметът е бил наскоро в Украйна със собственика на „Булметал”, който направи много голям цех тук, на жп гарата. Има нужда от около 200 човека работна ръка.

- А няма квалифицирана?
- Няма. Но досега беше анархия. Виждам, че някой не върши работа, но не мога нито да го накажа, нито да го отстраня. А сега се появи конкуренция. Като ми покажеш диплома – сядаме и говорим. А то – бил някой монтьор... Ама аз откъде да знам дали е добър в професията си, а и дали изобщо разбира нещо? Може да е носил само кофата с греста.
Ще ви кажа обаче и нещо друго. По адрес на тези хора се появиха политически различия.

- Какво имате предвид? Нали те идват, от една страна, като част от българския етнос, а, от друга - като гастарбайтери?
- Но някои от местните не ги искат. Завиждат. Роптаят, че сега бизнесът щял да тръгне с тях. Защото имаше предложение от Кольо Атанасов до общинския съвет в Гурково за един старчески дом, който, за наш резил, се строи от 10 години, всяка година се прави по нещо, на следващата – то пада, та той го поиска само за три месеца да настани част от хората, но не, братче. Не искаха да гласуват. От завист. От завист и омраза. Защото за повечето от тях „бизнес” е мръсна дума. Така е в малките населени места в България. За съжаление. Искат пак да дойде Русия и да седнем рамо да рамо, кадърни и некадърни, и да получаваме едни и същи пари. И пак да има „равенство и братство”.
- Какви са тези абсурдни очаквания към Русия, която е в тежко икономическо състояние?
- Не мога да ги разбера. Няма кой да им обясни нещата.

- Какъв подход трябва да има българската държава според вас към бесарабските българи?
- Не можеш да стоиш на два стола. Ту на единия, ту на другия – и накрая падаш. Хем сме с Европейския съюз, хем с Русия. Как ще стане?

- На 13 юни в Южния парк в София за пръв път у нас ще се чества националният празник „сабантуй” /”празник на плуга”/ на волжките българи. Които обаче населяват територии в състава на Руската федерация и са руски граждани. Те дали имат високи доходи в Русия? На тях бихте ли им предложили работа и подслон, г-н Славов, или вашата, ако мога така да се изразя, „таргет група” са само бесарабските българи?
- Аз ще ги призова да дойдат в Гурково, тук да работят! Наистина. Те ще кажат какво е положението.

- Дано, и ако някои искат да се върнат... Всъщност... къде да се върнат? Може би... те трябва да ви поканят там, защото се твърди, че волжка България е прародина на българите. Стана доста заплетено!
- Ако техните условия са по-добри, защо ние да не отидем там?!

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА/Блиц