Арменците отбелязват един век от геноцида

Арменците отбелязват днес 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 милиона техни предци в Османската империя, независимо от критиките на Турция.

Турция продължава да отхвърля думата "геноцид".

За възпоменателната церемония край паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван се очакват няколкостотин хиляди души. Сред поканените са руският президент Владимир Путин и френският му колега Франсоа Оланд.

От българска страна ще присъства парламентарна делегация, водена от зам.-председателя на Народното събрание Красимир Каракачанов.

Внушителният паметник, състоящ се от 12 базалтови плочи, подредени в кръг около вечен огън, и 44-метров обелиск, символизиращ възраждането на арменския народ, е открит през 1967 г., две години след големи демонстрации в Ереван, на които за първи път се настоява за признаване на геноцида, предаде АФП, цитирана от БТА.

Преди тези небивали по мащаб прояви в Армения - тогава една от 15-те републики в СССР - кланетата са наричани "Голямата катастрофа".

"Геноцидът на арменците е не само трагедия на народа ни, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечността", подчерта арменският президент Серж Саркисян дни преди възпоменанията.

Около милион и половина души са избити системно между 1915 и 1917 г., последните години на Османската империя. Трагедията е призната за геноцид от десетина страни.

Турция - наследничка на Османската империя - обаче изобщо не е съгласна с данните на Ереван и твърди, че при гражданска война, съчетана с глад, са намерили смъртта си между 300 и 500 хиляди арменци и още толкова турци.

Президентът Реджеп Ердоган заяви, че Османската империя никога не е извършвала геноцид.

"Арменските твърдения за събитията от 1915 г. са безпочвени", каза Ердоган.

Анкара предизвика полемика, насрочвайки тази година честването на стогодишнината от битката при Галиполи - годишнина, отбелязвана по традиция на 25 април, за 24 април - деня, когато арменците ще почетат жертвите на геноцида.

На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани. Възпоменателни церемонии са организирани от арменската диаспора на много места по света - от Лос Анджелис до Стокхолм и от Париж до Бейрут. Скромна проява за отбелязване на стогодишнината е планирана за днес и в Истанбул.

Арменската православна църква канонизира избитите милион и половина жертви.

Обама и Путин

Президентът на САЩ Барак Обама обещава солидарност с арменците, но не назовава "геноцид" събитията от преди сто години в Османската империя, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Избиването на арменци в Османската империя през 1915 г. „е първото масово убийство през 20 век“, каза Обама.

По време на президентската кампания Барак Обама определи като геноцид избиването на арменци и заяви, че правителството има отговорност да признае събитията за такъв. Като президент обаче той избягва това определение, преди всичко заради Турция, ключов партньор на Вашингтон и съюзник от НАТО.

Руският президент Владимир Путин заяви преди два дни, че "международната общност е призвана да направи всичко, за да не се повторят никога и никъде подобни злодеяния". Путин напомни, че 24 април ще се отбелязва тъжната годишнина, свързана с геноцида срещу арменския народ - "едно от най-страшните и драматични събития в историята на човечеството".

^{източник: dnes.dir.bg}