Алпинистът Иван Томов след клането в Пакистан: Нощувахме на метри от кръвта и разпиления мозък на убитите



Иван (вдясно) с приятеля си Ернестас при пристигането в Исламабад
Само случайността спасила русенеца да не загине от ръцете на ислямистите
Прекарахме една ужасна нощ на метри от локвите кръв на убитите при нападението наши другари. Това разказа 28-годишният български алпинист Иван Томов при завръщането си в родния Русе след неуспешна експедиция към връх Нанга Парбат (8125 м) в Пакистан.
Тя бе прекратена, след като на 22 юни т.г. въоръжени мъже нападнаха базов лагер на височина 4200 метра и убиха 10 алпинисти, пише в. "Монитор", цитиран от БЛИЦ. Само случайността спасила русенеца, който бе единственият българин в международната група, от сигурна смърт. Той пристигнал два дни по-рано от останалите в столицата Исламабад. От Истанбул до Пакистан пътувал в самолета с приятеля си Ернестас от Литва, с когото се познавали от предишни експедиции. Тогава се шегували, разхождали се заедно в Исламабад, снимали се с местните хора.
Иван не можел и да допусне, че им предстои последното съвместно изкачване в планина и че Ернестас ще загине от куршума на въоръжен нападател. „Денят 22 юни не предвещаваше нищо лошо. Всички бяхме щастливи, че излязохме на 6100 м. Нагоре щеше да е доста по-лесно, защото маршрутът става технически по-елементарен“, обяснява Иван.
На следващата сутрин – 23 юни, се събудил около 7 часа. Решил да поспи още малко. Предстоял им преход нагоре за адаптация и след това отново нощуване на същата височина. „Заспах пак и точно в 7,45 часа по сателитния телефон чух някой от руснаците да казва: „Ставайте! Всички в базовия лагер са убити!“. В първия момент си помислих, че това е шега. Излязох от палатката и попитах единия от руснаците в групата – Димитрий Санаев, какво се случва. Той само ме погледна мрачно и аз разбрах, че е истина“, с ужас си спомня българинът.
Когато Иван и останалите алпинисти пристигнали в лагера, палатките били събрани, а от багажа им липсвали парите и всички по-ценни вещи – лаптопи, таблети, часовници. Вдясно в края на лагера се виждали локви кръв и разпиленият мозък на убитите. От оцелял при нападението мъж Иван разбрал, че въоръжените са извели алпинистите от палатките, наредили ги в редица, обърнали ги с гръб и ги екзекутирали с откос в главите. След това пуснали и по един контролен изстрел.
Томов допуска, че нападението над лагера е било с цел обир, тъй като от багажа в палатките са изчезнали 10 000 долара, а в Пакистан това били много пари. Според него властите работят и по друга версия – отмъщение заради талибанския лидер Уали-ур-Рехман, убит през май т.г. при въздушен удар на американски безпилотен самолет.
Часове след трагедията в профила си във „Фейсбук” русенецът написа: „И най-вероятно нашите пакистанци в кухнята са знаели за всичко. Защото през тази долина, започваща от 1600 м е поне 10-12 часа, минава се през две села и няма как да мине такава шайка незабелязано.“ Според него нападателите са знаели конкретно в кои палатки има хора.
По настояване на оцелелите алпинисти властите подложили на детектор на лъжата шефа на базовия лагер – пакистанец със съмнително поведение. Именно на въпроса познавал ли е нападателите мъжът се провалил.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.