А. Чобанова: Агенция за закрила на детето пази политик педофил, блудствал със сина си в оргии!

Анели Чобанова е родена през 1960 г. Завършва Tехникум по ре,чно корабостроене и корабоплаване в Русе по специалността „Корабостроене“ и ВМЕИ-Варна по специалността „Корабни енергетични машини и механизми“, което й дава правоспособността за „корабен механик“. Завършва Висшето военноморско училище във Варна. Професионалната й биография в Русе включва повече от година управление на регионалния клон на Корабна агенция "Инфлот”, няколко години като ръководител „Морска регистрация“ в Държавната инспекция по корабоплаване в Русе и работа като технолог и маркетолог в Пристанищния комплекс. След това завършва право и педагогика. Участва в Комитета за защита на Русе преди 10 ноември 1989 г. и в Движение „Екогласност“ Русе. Анели Чобанова е ексдепутат от 39-ото НС от ПП „Оборище“ – един от мандатоносителите на НДСВ. В момента е адвокат. Създател на неформалната група „Парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания и лицата в неравностойно положение в Република България“.

Ексклузивно пред “ШОУ”, цитиран от Блиц, Чобанова разкрива шокиращи случаи от своята адвокатска практика на защитничка на майки, пострадали от “грижата” на социалните!

- Адвокат Чобанова, вие защитавате майки, чиито деца са били отнети от социалните и са дадени на приемни семейства. Какво се крие понякога зад тези информации от съдебните хроники?

- В доста случаи - тежка несправедливост и ретроградност!

Към мен се обърна Гергана от Кнежа. Нейният случай беше следният: Тя е самотна майка, от българския етнос. Влиза в родилното и си ражда детето. Гергана има и друго дете от друг мъж, което е на 2-3 годинки. Още докато е в родилния дом, на втория-третия ден пристигат социалните с две приемни семейства! И вземат и двете й деца! И новороденото, и по-голямото! Използва се един член в Закона за закрила на детето, съобразно който, ако в Отдел за закрила на детето се получи сигнал от представител на обществеността или от длъжностно лице, че има дете с риск за здравето и живота му, социалните имат право само със заповед на директора на Отдела да вземат детето от биологичните родители и да го предадат за отглеждане в приемно семейство!

Точно този член използват социалните, това е тяхната линия на поведение в последно време! В конкретния случай акушерка или медицинска сестра са подали въпросния сигнал и социалните, без да извършат обследване на майката и консултиране, са пристигнали в родилното направо с приемните семейства. В случая

схемата е медицински персонал – Отдел “Закрила на детето” – приемни семейства

Интересът е материален, тъй като за приемната грижа се полага трудово възнаграждение, а времето на полагане на приемната грижа се зачита за трудов стаж. Това са хора, които на практика работят като „приемни родители“. /По данни на Агенцията за социално подпомагане 2110 деца са дадени на 1601 приемни семейства. 473 семейства са одобрени и чакат за деца. Заплатата на професионалния родител е 510 лв. на месец за едно дете, 514 – за две и 578 – за три. Освен това за дете до 7 г. се плаща 195 лв., за дете от 7-14 г. - 227.50 лв. и за дете от 14-18 г. – 260 лв. Еднократно се взема и 325 лв. на година. – б. а./

Приемните родители вземат не само по 1, а по 2, по 3 и по 4 деца!

При всичките ми случаи проблемите на майките са започнали, след като са подали до социалните молби за социално подпомагане, на които най-често им е било отказвано по различни причини. Събраната по този начин информация впоследствие се използва от социалните като мотив за отнемането на децата!

По-нататък аршинът, който се прилага в социалните доклади, е двоен. Уж при вземането на решенията за упражняването на родителските права се взема предвид най-висшият интерес – този на детето (поне така е при вземането на решения за отнемане на родителски права), а в действителност на детето въобще не му се дава шанс да изпита близостта на биологичните си родители, живеейки с тях! Не се дава шанс и на биологичните родители да получат нужната им морална, материална или методологична подкрепа, за да успеят да се справят с първите трудности на родителството. А всъщност това е ролята на социалните работници от дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията по социално подпомагане!

Данъкоплатецът им плаща заплатите, за да подпомагат нуждаещите се, а не да въртят далавери на техен гръб!

- Каква е логиката биологичният родител да не бъде подпомогнат да изпълни мисията си, а да се дават пари на приемния родител?!

- Пак ще повторя - тук има някакъв нездрав интерес между социалните, подателите на сигнали и приемните родители! Не е тайна, че приемната грижа се финансира по програми и вероятно това е обединяващият интерес за тази организирана група лица, за които прокуратурата следва да се произнесе дали е и престъпна. Безспорният резултат е, че това отнемане се превръща в масова практика и засяга преимуществено деца, за които не е доказано, че са действително в риск. Това са все здрави и симпатични дечица, принадлежащи преимуществено към българския, а в някои случаи – и от турския етноси. От ромския няма! Когато срокът на приемната грижа изтече и непосветеният в закона биологичен родител не подаде документи за връщане на детето в семейна среда, то се вписва в списъка за осиновяване. Най-съблазнителното от осиновяванията е международното. То е добре платено.

Но да продължим с конкретните случаи. Водим дело и за едно 2-годишно детенце. Майката се казва Данка. Живяла е с мъж, с когото се е разделила, от него е детето. Бащата на Данка поема ангажимента да се грижи за тях. Данка също е подала молба за помощи и са й отказали! Социалните казват: “Детето е маломерно!”. Но Данка е дребничка - я има, я няма 40 кг - на кого да прилича това дете! Баща й е със същата структура. Детето, между другото, продължава да е „маломерно” и при приемните родители, но този аргумент там не важи! Аршинът е друг, а и приемната майка е ромка...

Още като влезли в дома на Данка, социалните служителки започнали да се оплакват колко малко пари получават! Сами си отговорете за какво е бил намекът!

Присъствах на предпоследното свиждане с детенцето й. Тя има родителски капацитет - никой не го отрича, но и никой не й помага! Така е по-удобно: за интереса на социалните, на приемното семейство, но само не и на детето и биологичните му роднини!

А не се ли питате

защо социалните не влизат в ромските гета?!

Та нали, ако влязат, според критериите, които прилагат, трябва да приберат ходещите полуголи и недохранени ромски дечица!? Хиляди деца на България там бедстват! Попитайте ги колко ромски деца са предадени за отглеждане в приемни семейства?...

- След като някой съсед примерно подаде сигнал, че дадено семейство не може да гледа детето си, социалните не правят ли проверка?!

- Социалните доклади се правят, без да се ходи на място, в дома на съответното обследвано лице или семейство! А това е вездесъщият документ, на базата на който съдът решава дали да се даде едно дете на приемно семейство, дали да се отнемат родителски права, дали има домашно насилие и др.

Социалният доклад не е достъпен за запознаване със съдържанието му дори от обследваните лица. Защо? Каква е целта? И дали това не е предпоставка за злоупотреби?

Открих потвърждение на съмненията си, когато в едно производство видях, че са налице редица надлежни документи, удостоверяващи, че бившият съпруг на клиентката ми не притежава родителски капацитет и има установени данни за насилие от негова страна спрямо децата му, едното от което – с увреждане, но... в социалните доклади на Отдела „Закрила на детето“ тези експертни констатации не бяха отразени! Вместо това насилникът бе квалифициран като отговорен родител! Въпреки че клиентката ми бе подавала многократни жалби до Отдела „Закрила на детето“ и ДАЗД за извършените спрямо нея и децата й домашно насилие и тормоз, сезираните социални работници не са предприели никакви действия за закрила нито на децата, нито на майка им! Точно обратно – закрилят насилника! А той и адвокатката му неведнъж са виждани да качват в личния му автомобил директорката на ОЗД „Красно село“ и заедно да отиват през работно време някъде! След това се появява и следващия социален доклад - все в полза на насилника! На вас оставям преценката доколко допустимо от професионален и морален аспект е приемането на лични услуги и ангажименти в рамките на изпълнението на професионалните ангажименти на това длъжностно лице. Както и дали това не е намерило целеното отражение в обективността на социалните доклади... А дали действията на социалните работници не следва да бъдат проверени от прокуратурата? Безспорен факт е, че 11-годишната дъщеря на клиентката ми изпада в нервна криза всеки път, когато види баща си и изпитва неприязън от човешки допир! Защо ли? Социалните доклади мълчат!

След като не получиха поисканата закрила, клиентката ми и децата й се принудиха да напуснат собствения си дом, за да се спасят от по-нататъшни посегателства!

Освен това никой не дава информация по какви критерии става кадровият подбор на самите социални работници, боравещи с най-деликатната морално-психологична категория лица, каквито са децата в риск. От огромно значение за правилната, ефективна и професионална защита са въпросите: какво образование, квалификация, умения и опит имат социалните работници? Те педагози ли са, психолози ли са или по професия нямат нищо общо с работата, която вършат? На базата на какви критерии се пишат социалните доклади?

Опасявам се, че именно в този сектор се практикува подбора чрез

паролата „мой човек“!

Подозирам, че социални работници стават хора, които са завършили единствено краткосрочни квалификационни курсове.

Друг случай, по който съм работила, е Фатме. Тя е от Смолян и има 3 деца. Живее в приюта в Нови хан. Отец Иван се застъпи за нея и в едно телевизионно предаване запита: “Защо й вземат децата, след като аз съм неин гарант?! При мен има и други такива жени, които гледат добре децата си, имат необходимите условия!”...

След раждането на най-малкото дете прибират всичките! Социалните използвали, докато Фатме е била все още под въздействие на упойка вследствие на проведена й оперативна интервенция, за да й поднесат документи за съгласие за даване на децата на приемни родители. И тя подписала документите, без дори да осъзнава какво прави! А и никой не си е направил труда да й обясни!

След изявата си в медиите отец Иван получи заплаха от Държавната агенция за закрила на детето, но неофициална! Казали са му, че ако не спре да говори пред медиите, ще й вземат окончателно и трите деца и няма да й ги върнат! Но подадохме искова молба и необходимите документи и й ги върнаха! Силно се надявам след моето интервю да не й ги вземат отново. Но това вече би имало сериозни правни последици, защото си има съответна правна квалификация!

Сега се борим за Борис. Дошли в къщата в отсъствие на бащата и направо го откъснали от ръцете на майка му! Без заповед, без обяснения! Така, по еничарски! След това лишили родителите му и от упражняването на родителските права, назначавайки особен представител на детето. Сега бащата е преследван дори когато помества във Фейсбук снимки на детето си и обявява, че това е неговото дете!

Още едно дело водим - то е срещу отделите за закрила на детето “Люлин” и “Оборище”. Момченцето е на 2 годинки. Майката се е развела с бащата, който разполага с връзки и политическа власт. На майката е присъдена родителската грижа. Бащата вижда детето в определените дни. Той си има приятелка. Един ден майката забелязва обриви по тялото на детето и особено по срамните части. Води го на кожен лекар и се оказва, че това е... кожно-венерическо заболяване! Уплашена, майката завежда детето си и на психолог. От обясненията на детето пред специалиста се оказва, че

бащата и приятелката му са го въвличали в сексуалните си игри!!!

Пред психолога детето обяснява, че: “Кака Диди ме накара да й целувам едно нещо, което прилича на малко боклуче, много мирише и аз искам да го изхвърля! Не можех да дишам между краката й, но те ми натискаха главата!”. Нарисувало го като кръгче, с точка в средата! Обяснява пред психолога и в какви пози са го слагали – върху корема на бащата, после жената отзад, пък после бащата отпред! Подобни действия си имат правна квалификация в Наказателния кодекс и съставляват блудство с малолетен. Но това е работа на органите на досъдебното производство. Няма да е зле да бъде проверено и дали бездействието на сезираните социални служби не се квалифицира като съучастие, помагачество или пък съставляват друг вид престъпление по служба!

За да защити детето си и докаже тезата си, майката завежда дело, в което показва на съда снимки на кожните образувания по телцето на детето си, без на снимките да се вижда лицето му. И... социалните прилагат всичката строгост на закон, но спрямо борещата се за правата на детето си майка, защото... е снимала детето си! Започват действия за отнемане на родителските й права и възлагането им на бащата! Не й помагат, не помагат и на детето, тъй като те са в по-слабата позиция. Очевидно и в този случай социалните вземат страната на по-силния властово и финансово. И парите на данъкоплатеца отново не са използвани за осъществяване на целта на закона, която е закрила на детето, а не на насилника!

- Вие твърдите, че приемната грижа у нас понякога се оказва само средство за лично облагодетелстване?!

- Вероятно могат да се срещнат и добросъвестни приемни родители, както и социални работници, изпълняващи добросъвестно служебните си задължения. За съжаление подобни на разказаните случаи не са рядкост и това не вдъхва особен оптимизъм.

Преди две седмици стана известно, че едно дете в приемно семейство в Разград е починало! Приемното бебе повърнало, нямало кой да забележи и да го обърне, то се задавило, задушило и починало! Този случай повдига редица сериозни въпроси:

- Кой трябва да носи отговорността: приемният родител за липсата на дължимата грижа, социалните работници за неправилната преценка или… кой?!

- Кой трябва да носи отговорността за това убийство, защото това е убийство, макар и по непредпазливост?!

- Дали биологичната му майка нямаше да се погрижи по-добре за него от тази, която е на работа и й се плаща за това! И дали при биологичната си майка нямаше още да е живо?

- След като има смъртен случай, този приемен родител трябва ли да продължава да бъде приемен родител?

- Защитен ли е бил интересът на починалото дете и ще бъде ли потърсена отговорност за смъртта му?

- Кой и как преценява кое е по-добро за детето – приемна грижа или семейна среда; доколко преценката е извършена от професионалист, специалист или просто от длъжностно лице, без нужните опит, знания, умения и качества?

Приемната грижа у нас е превърната в лесен начин за изкарване на пари!

А отделите за закрила на детето у нас са мощен репресивен апарат, работещ срещу семейството и неговите устои!

В един софийски държавен дом имаше такъв случай – отива там жена на 64 години, развалина, на патерици, не може да се движи нормално, но се оказа, че е професионална майка! На нея й бяха дадени три мулатки! Децата бяха стресирани от безпомощността на тази жена.

Съветваха ги: “Не се съгласявайте, тя няма да ви гледа, вие ще гледате нея!”. Но те отговориха: “Ние сме тъмни, друг няма да се съгласи да ни вземе!”. Три дечица от 11 до 14 г., за които жената получаваше 3 пъти по около 300 лв. детски, плюс заплатата от 500 лв., плюс пенсията си! Представете си за какви доходи месечно става дума! И за какво качество на грижата!

После момичетата се обаждали в дома и казали, че професионалната им майка ги спряла от спортни танци. Готвела има само картофи и спагети.

Ето пример как един човек, който сам се нуждае от помощ, си докарва добри доходи, ставайки приемна майка!