375 г. след първата криза на съвременния капитализъм историята се повтаря

През този месец се навършиха точно 375 години от възникването на първата криза в историята на съвременния капитализъм - крахът на цените на луковиците на лалето в Холандия, съобщава ИТАР-ТАСС.

Това е предвестникът на многобройни кризи, преживени от западната, а впоследствие - и от световната икономика през следващите векове, повтаряйки непрекъснато един и същи сценарий на бум и последващ крах.

Първите лалета са докарани в Холандия през 1593 г. от градините на турския султан. През 1634 г. за техните луковици се появява голямо търсене, след като цветето се превръща в показател за разкоша на един дом и за финансовия статут на собственика му. Пикът на спекулативната треска е достигнат през 1636 г.

Специфичното при лалетата е наличието на вегетативни вируси, които придават на отделните цветя неочаквани цветови съчетания и рисунък. Уникалните луковици били продавани за астрономически суми от над 5000 златни форинта. Срещу 3 луковици от лале е било възможно човек да си купи къща.

Богаташите на деня се надпреварвали да платят колкото се може повече за едно лале и по този начин да се прочуят на момента. Междувременно възникнал пазар на фючърси - закупувани били още неоформили се луковици, а съвременните скептици нарекли тези операции "търговия с вятър".

Само за няколко месеца цените на луковиците скочили 25 пъти, а за няколко часа чрез ловки спекулации се създавали огромни състояния. Изглеждало, че ръстът в търсенето на лалета ще бъде безкраен.

През февруари 1637 г. обаче на борсата в град Харлем неочаквано за всички цената на лалетата се сринала. Луковици, които вчера стрували хиляди форинти, се обезценили стократно и вече не стрували и пукната пара. На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт се възцарила паника. Само за една нощ фалирали десетки хиляди тогавашни бизнесмени.

В книгата си "Най-разпространените заблуди и безумства на тълпата" един от познавачите на лалеманията, английският журналист Чарлз Маккей, посочва, че крахът на пазара на луковици предизвикал обща криза в британската икономика.

Последната криза на капитализма обаче бе предизвикана не от цветни луковици, а от краха на пазара на недвижими имоти в САЩ, който прерасна в световна финансова криза и продължава и в момента под формата на криза на дълга в Еврозоната.

Както отбелязва в средата на миналия век в блестящия си труд "Стабилизиране на неустойчива икономика" американецът от руски произход Хайман Мински, цикличното развитие на капитализма има свой закон, според който след период на процъфтяване и ръст следва криза и крах.

Според него на първо място това е предизвикано от повишеното използване на кредита в икономиката, когато богатството се създава чрез средствата за увеличаване на заемите. Когато количеството на задълженията надхвърли пределно ниво, се получава "експлозия на спекулативния балон" и възниква криза, отбелязва Мински.

По инициатива на влиятелния в деловия свят лондонски вестник Financial Times от края на 2011 г. започна дискусия на тема "кризата на капитализма" и за това как да бъде променена системата, така че да не се случват настоящите сътресения. От изданието отбелязват, че либералният финансов капитализъм в момента е отвел Запада в задънена улица, като той губи ролята си на световен лидер, отстъпвайки на страните с развиващи се пазари начело с групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

При това от Financial Times посочват, че на западния модел на капитализма в момента не достига държавната регулация, съществуваща в държавите от БРИК.

Както отбелязва известният философ Франсис Фукуяма в последната си статия, публикувана в списание Foreign Affairs, "мнозина днес са възхитени от китайския модел не само заради икономическите му постижения, но и защото той е в състояние да взема бързо големи и сложни решения".

Настоящата криза има и още една особеност - тя предизвика настроение, близко до паника сред средната класа, която губи най-много от последните сътресения. Ожесточаването на конкурентната борба в световната икономика принуждава западните държави да лишават представителите на средната класа от бившите им привилегии и социални гаранции. Вследствие на това пред нея застана ясно перспективата за загубване на специалното й място в обществото, което на свой ред породи повишена и донякъде нервна активност от нейна страна, довела в САЩ до създаването на консервативното и изолационистко движение Tea Party, а в Западна Европа - до засилване на националистическите тенденции. Тази "паника" сред средната класа не подмина и останалите държави, включително Арабския свят.

Обобщавайки резултатите от дискусията, от Financial Times подчертаха в тази връзка, че светът е достигнал точката на пречупване, когато трябва да бъдат създадени новите норми за работа на икономиката, финансовия пазар и международните отношения. При това на Запада ще се наложи да се раздели с част от своята лидерска позиция и да признае засилващата се мощ на държавите, в които държавното присъствие в капитализма е значително.