1.5 млн. българи живеят под прага на бедността

България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). Относителният дял на бедното население в България се задържа на нива средно около 21%. Това съобщиха от Националния статистически институт по последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат, които се отнасят за 2009 г.

Според тях линията на бедност е 295 лв. средномесечно на лице. При този размер на линията на бедност през 2009 г. под прага на бедност са живели 1564.8 хил. лица, което представлява 20.7% от населението в страната.

През периода 2005-2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.).

Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица. Икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението "работещи бедни". Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството.

Индивидът е отправната точка за класификацията на "заети" и "незаети", а домакинството е основата за класификацията "бедни" и "небедни". В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чийто индивидуален доход е над прага на бедността.

По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства.

Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си.