Продадоха част от фалиралата фабрика “Дупница текстил” за 369 000 лв.

При поредния търг вчера за разпродажба на имуществото на “Дупница текстил” дойдоха 41 шивачки, които получиха по 8.88 лева, след като част от фабриката бе продадена за 365 000 лева от кюстендилския съдия-изпълнител Елица Христова. Сградата бе платена от дупничанин, който има намерение да прави склад на едро за строителни материали, уточни Елица Христова, но не назова купувача. Непродадени остават още една сграда, шевни машини, гардеробчета за дрехи и друг инвентар. Общата стойност, на която се разпродава “Дупница текстил”, е 1 096 000 лева.

Търгът, проведен вчера, бе трети поред, като цената беше смъкната на 960 000 лева.

След като Теохарис Канелис изплати част от дълга си към клон на банка ОББ в Дупница, за 41 работнички остават да си разделят само 365 лева, което вчера предизвика възмущение. Наташа Балтова от дупнишкото село Самораново сподели пред репортер на “Струма”: Теохарис Канелис ми дължи 1400 лева заплати от декември 2009 година до март 2010 година. Получих писмо да се явя днес, за да си получа част от парите.

Останах неприятно изненадана като разбрах, че трябва да открия банкова сметка, в която съдия-изпълнител да внесе 8,88 лева. Официално съм заработила 1400 лева, това са парите по официалните документи, работила съм извънредно и в събота, и в неделя, дори и нощно време. Сега остава да пия една студена вода и да чакам следващата разпродажба, от която най-вероятно ще ни дадат пак дребни левчета.

Разбрах, че гъркът, управител на “Дупница текстил”, Демостенос Джинджикурис сега е управител в шивашка фирма в Кюстендил. Най-вероятно и там колежките след време ще изпищят, както ние. От 2009 година съдим предприятието и го осъдихме, но сигурно няма да получим почти нищо, заключи Наташа Балтова.

Работничките бяха накарани да направят списък с имената си, като 365 лева остатък ще бъдат внесени на една банкова сметка, след това всички ще трябва да отидат и да си изтеглят по 8.88 лв. от там. Работничките окупираха входа на “Дупница текстил” и очакваха да видят кой ще дойде да купува. Надяваха се някой богаташ да купи всичко наведнъж, но се явиха само хора за дребен инвентар.